Поетичното око на Пенти Самалахти
Финландският фотограф Пенти Самалахти описва себе си като скитник, който харесва природата на големия север, тишината, студа и морето. Той харесва хората и животните от далечни места и запечатва в снимките си взаимоотношенията между тях и средата, в която живеят.
Кадър, заснет от Самалахти има честта да е включен в 100-те любими снимки от личната колекция на големия майстор на фотографията Анри Картие-Бресон. Финландецът има публикувани тринадесет книги, негови фотографии са част от колекциите на галерии и музеи по цял свят, сред тях „Жан Пол Гети“ в Лос Анджелис, „Виктория и Албърт“ в Лондон, Музея за изящни изкуства в Хюстън, Националната библиотека в Париж, Музея на изкуството и занаятите в Хамбург, Музея за модерно изкуство в Стокхолм и др.
Пенти Самалахти е роден през 1950 г. в Хелзинки. Допирът му до изкуството се случва още в най-ранните му години, докато расте заобиколен от творбите на баба си Хилдур Ларсон (1882-1952), родена в Швеция фотографка, която работи за хелзинкския вестник „Kaiku“ в началото на 1900 г.
След като посещава изложбата „Семейството на човека“ в Хелзинкската зала за изкуства през 1961 г., Самалахти започва да прави първите снимки на света около себе си на единадесет години, като още тогава се забелязва неговото „поетично око“. Той се присъединява към Хелзинкския фотографски клуб през 1964 г. когато е само на 14 години. Първата му самостоятелна изложба е през 1971 г.
По време на професионалната си кариара Самалахти пътува много както в родната си Скандинавия, така и по света: от съветските републики през Сибир до Япония, Индия, Непал, Мароко, Турция, цяла Европа и чак до Южна Африка. Пътуванията и интересът на Самалахти към финия печат и литографията са в основата на многобройните му портфолиа, от които най-голямото и най-известното е „Руският път“ (1996).
Творчеството на Пенти Самалахти е еталон в съвременната финландска фотография. В него има едно усещане за миг от вечността, за чувствителността и красотата на света, показани чрез животинското съществуване на този свят. Фотографиите на Самалахти често включват кучета като отражение на човешкия екзистенциален опит. В тях има отношение към природата, а понякога и нежен хумор.
Самалахти е известен и с педантичното тониране на своите снимки. Той е и страстен търсач на перфектния механичен метод на печат, като сам непрекъснато разработва собствени иновативни техники за печат.
Повлиян от идеята за „арт книги“, в които творецът е отговорен за всичко в книгата: фотография, оформление, дизайн, типография, репродукция и самия процес на печат, Пенти Самалахти развива интерес и към публикуваното фотографско изкуство. В резултат на това той публикува тринадесет книги и портфолиа.
От 1974 г. до 1991 г. Самалахти преподава в Университета за изкуство и дизайн в Хелзинки.
Пенсионира се, когато получава 15-годишна субсидия от финландското правителство, необичайно дълго дарение, което вече не се присъжда. Както като фотограф, така и като преподавател, той има огромно влияние върху цяло поколение документални фотографи в Скандинавия.
Вижте още
Големите майстори на фотографията: Тони Шнайдерс – специалното във всекидневния живот
„Проста, ясна и истинна – добрата фотография е вечна“
