„Персона“ според японския фотограф Хирох Кикай
Японският фотограф Хирох Кикай (1945-2020 г.) лесно може да бъде включен в списъка на фотографите, които правят „психологическа типология“. Той е най-известен с четири свои фотографски серии от монохромни снимки включващи хората на квартал Асакуса, сгради в Токио и снимки на селския и градския живот в Индия и Турция. На всяка от тези серии той посвещава по над две десетилетия и всяка от тях излиза в отделна книга.
Хирох Кикай е роден в селцето Дайго, префектура Ямагата. Той е седмото и последно дете в семейството. Има щастливо детство. Въпреки това когато става на около 11 години започва да предпочита да си играе самичък сред природата.
След като завършва гимназия в Ямагата, Кикай се мести в Токио, където се записва да учи философия в университета. Като студент той е страстен любител на киното и особено на филмите на Анджей Вайда и Шотоджит Рай. По-късно той заявява, че е щял да работи в киното, ако не се е налагало да има пари, които няма, и да пише, нещо, което изобщо не е харесвал.
След като завършва университета, Кикай работи първо като шофьор на камион, а по-късно в корабостроителница. Любовната му история с фотографията започва през 1969 г., когато вижда снимки на американската фотографка Даян Арбъс.
Той взема назаем предложените му от бившия му учител и професор по философия Садайоши Фукуда 320 000 йени, за да си купи фотоапарат Hasselblad. С него в следващите над 30 години Кикай снима портрети на хора в Асакуса (централен квартал на Токио). Кикай чакал хората с часове, а когато му омръзнело, излизал да снима „портрети на пространството“. За него хората и околния пейзаж са „двете страни на една и съща монета“.
Освен със снимането на портрети, Кикай се занимава и с други дейности. Известно време преподава в Университета по изкуствата „Мусаши“, но го напуска, разочарован, че така и не среща там истински ентусиазиран студент.
Необичайно за Япония – Кикай винаги е бил сам, никога не се е присъединявал към някакво движение или общност от фотографи. Може би за това успява са създаде свой стил и да бъде определян като „създател на кратки визуални хайку“.
През 2003 г. книгата му с портрети „Персона“ печели една от най-престижните японски награди за фотография „Кен Домон“. Някои от снимките във фотоалбума са придружени от текстове, написани от Анджей Вайда. Вайда пише и за друг фотоалбум на Кикай – „Токийски лабиринт“.
Също през 2023 г. Хирох Кикай получава и годишната награда на японското фотографско общество. След това творчеството му печели и международна популярност.
