Какво е „бенто“?
В японската кулинарна традиция има един важен елемент и това е кутията с балансиран, здравословен и лесно преносим обяд – „бенто“.
През вековете нейното значение се променя: от чисто практична, през символ на социален статус до обвързването й с културната концепция „каваи“ (при която най-важно е сладкото, очарователното в човек или предмет). В приготвянето на „бенто“ кутията се ценят както резултатът, така и прецизният и внимателен процес на оформянето на ястията в нея.
„Бенто“ е вдъхновена от фермерска кутия за семена с множество отделения. Днес кутиите се предлагат в много форми и размери като някои са само с 1 отделение, други с 4-5. Традиционно кутията съдържа порция ориз или юфка с месо, варени или мариновани зеленчуци.
Съществуват много видове „бенто“: „екибен“ – те се продават на гарите и са главно с месо; „кярабен“ – с герои от попкултурата като Hello Kitty и Pokemon, „макуноучи“ – те се консумират в театъра по време на антракта; „норибен“ – класическа, с по-малко от четири съставки, „хиномару“ – в тях храната е оформена така, че да наподобява японското знаме; „кораку“ – големи кутии, предназначени за споделянe по време на пикник.
Любопитен факт е, че има и „бенто“, отразяващи емоциите на домакинята. Такива са напр. „шикаеши“ /кутиите за отмъщение/ – те са опаковани от ядосани съпруги и могат да съдържат суров ориз, сурово яйце или гневни съобщения, написани на специални лентички. „Айсаи“ – са „бенто“ кутии, в които е изразена цялата любов на жената, която я приготвя. Съществуват и кутии „оекакибен“ с аранжировка на картина и др.
Кутиите се появяват за първи път в периода Камакура (1185-1333), когато са използвани за пренасяне на ориз от пътуващи, работещи, войници, соколари. Първоначално това са торбички и чувалчета от плат или плетени бамбукови кутии. Тъй като те позволяват на хората удобно да транспортират малки компактни ястия и да се хранят в движение, използването им постепенно се популяризира.
Някои изследователи на „бенто“ приписват това название („бенто“ = „удобен“) на самурайския военачалник Ода Нобунага, великия „обединител на Япония“. Предполага се, че той популяризира концепцията, като раздава хиляди прости ястия на хората, живеещи в неговия замък. По това време се появяват и процъфтяват луксозните дървени лакирани „бенто“ кутии, предназначени единствено за употреба от висшата класа в японското общество.
В мирния период „Едо“ (1603–1867) „бенто“ става част от ежедневието и се използва при екскурзии на открито, пътувания, в театри, при посещения на забележителности. През периода „Мейджи“ (1868–1912) с възхода на железниците и дългите пътувания с влак, се появява и нов тип подходяща кутия. Идеята за „бенто“ се разпространява и в Европа, а доста по-късно и в Канада и САЩ. По време на периода „Тайшо“ (1912–1926), Япония е бързо развиваща се страна с безпрецедентен просперитет. Появяват се алуминиеви „бенто“, които са скъпа, луксозна стока: те са сребристи, леки, издръжливи, устойчиви на топлина и лесни за почистване. След Първата световна война, когато в Япония цари голямо икономическо неравенство и само заможните могат да си позволят алуминиевите кутии, в страната започва движение в училищата, целящо премахването на „бенто“ кутиите. Популярността им спада и това продължава до 80-те години на миналия век, когато с появата на микровълновата печка и навлизането на пластмасата, се появяват леките пластмасови кутии за еднократна употреба.
Днес „бенто“ кутиите се произвеждат масово от пластмаса. Разбира се има и такива от бамбук, камфорово дърво, меламин, ръчно изработено дърво с лаково покритие, като те отново са признак на социален статус. В училищата пък за всеки ученик е важно как ще изглежда неговата „бенто“ кутия. Японските майки прекарват по 20-45 минути в оформяне на кутиите на децата си, тъй като всяка кутия е отражение на майчината любов, но също и на естетичните и готварските й умения: недостатъчно красиво и питателно, се смята за признак на лошо родителство.
А бенто, този крайъгълен камък на японската кулинарна история, продължава да предизвиква възхищение и да радва очите и небцето не само на японците, но и на хората по цял свят.
Вижте още
Хълмът на Буда – където обикновеното среща изключителното
Години наред гробището Макоманай Такино в гр. Сапоро, Я
„Линията“ – елегантeн минимализъм в провинцията на Северна Калифорния
В Средновековието и богатите, и бедните са гледали на п
