Любимият обект за снимане на руския фотограф Дмитрий Кох са големите морски животни, независимо от това дали тяхното местообитание е предимно на сушата или под водата. Той се е специализирал в снимките на дивата природа и подводния свят.
В своите фотографии Кох се опитва да запечата „решаващи моменти“, които се случват в природата, а също и да приближи зрителя до естествения живот, който протича в нея. Фотографът обича процеса на създаване на запомнящи се и красиви снимки като се надява те по някакъв начин да вдъхновят хората да се замислят за природния свят и да се ангажират със запазването му.
В търсенето на впечатляващи кадри Дмитрий Кох пътешества до най-отдалечени места по света и се гмурка из морските дълбини, за да намери това, което ще успее да го вдъхнови, а също и за да покаже и сподели със зрителите на неговите снимки емоциите на самата природа.
Една изключително увлекателна серия фотографии на руснака е запечатала изоставената сграда на метеорологична станция на остров Колючин, намиращ се между Русия и Аляска. Миниатюрният остров с дължина 4.5 км и максимална ширина 1.5 м. е почти недостъпен за туристи и е необходимо специално разрешение за посещението му. През 1934 г. на острова съветски учени построяват полярна станция, която работи до 1992 г. След това островът е напълно изоставен.
През 2021 г. Кох пътешества из отдалечените острови на Чукотско море, граничещо със Северния ледовит океан. „Пътешествахме с яхта … и преминахме покрай повече от 120 мили недокоснати природни пейзажи, изоставени във времето селца, места с разнообразна фауна и море, пълно с живот“, разказва Димитрий.
Първоначално се насочва към остров Врангел, световноизвестно място за срещи с белите мечки. Но точно тази година, вероятно и заради по-хладно лято, на острова я няма типичната популация. „Но природата винаги те изненадва, когато най-малко го очакваш. Докато преминавахме покрай остров Колючин видяхме някакво движение в прозорците на една изоставена сграда. А когато приближихме – видяхме, че това са бели мечки.“, споделя Кох.
Фотографът успява да заснеме мечките, бродещи вътре и извън изоставената сграда. Някои от тях небрежно гледат през прозореца към фотографа, след като го забелязват.
Една от снимките на Кох на мечка, която гледа през разбит прозорец получава награда в категорията „Най-добра снимка на дивата природа в антропогенна среда“ на руското издание на National Geographic.
А след като Дмитрий си заминава, белите мечки на острова остават да се наслаждават на изоставеното от хората място, което днес напълно им принадлежи.