Ян Енглерт на 80: „Аз имам само един критерий: етичният“
„Мечтая си за ред, но не обществен. Мечтая си да се върнат задължителните етични критерии. Безграничната свобода е анархия, но свобода с граници е робство. И сега, какво да правим със свободата? За да може тя да работи добре са нужни критерии: етични и естетически….Какво може и какво не може. Не в юридически, а в хуманистичен смисъл. Мечтая си за завръщането на хуманизма….Аз имам само един критерий: етичният. Не ме интересува дали някой е ляв или десен, а дали е подлец или честен…Този критерий е само мой. От него нищо не следва, но ще се придържам към него.“*
Ако ви попитат знаете ли името на поне един полски актьор, е възможно в първия момент да не се сетите такова. Но всъщност има един такъв актьор, обичан от поколения българи и най-вече българки, когото и до днес мнозина наричат „отец де Ередия“. Да, това е Ян Енглерт, който остава завинаги част от българското филмово изкуство с емблематичната си роля във филма на Въло Радев по романа на Димитър Димов „Осъдени души“.
Днес синеокият актьор, режисьор, преподавател и директор на Националния театър във Варшава отбелязва своя 80-годишен юбилей.
Енглерт е роден във Варшава. Дебютът му в киното е на 14-годишна възраст във филма на Анджей Вайда „Канал“ (1957). Въпреки че по това време той мечтае да стане спортен коментатор, филмовото му участие оказва влияние върху бъдещите му житейски решения. През 1964 г. Ян Енглерт завършва Варшавската национална театрална академия за драматично изкуство, веднага след което започва работа в Полския театър. Големият му пробив на сцената на известността е през 1968 г. с участието му в филма „Записки“ на Здислав Сковронски. До момента Енглерт се е снимал в над 110 филма и телевизионни сериала, режисирал е пиеси за Телевизионния театър.
Въпреки безспорните му успехи в киното, полският актьор не крие своите предпочитания към театралното изкуство: „Театърът е мястото, където наистина изпитвам професионалните си умения. Той е и единственото място, където зрителят участва в творческия процес…Театърът все ще е място, където човек може да бъде творец. Във филма, тази роля се пада на режисьора, а актьорът е повече или по-малко снимачен обект. Това е причината театърът да ми носи най-голямо удовлетворение“
От 1980 г. Ян Енглерт е преподавател в Държавното драматично училище във Варшава, като три пъти е бил и негов ректор. От 2003 г. е директор на Националния театър във Варшава.
–––––
*в интервю за „Панорама“
Вижте още
Библиотека „Философия“: Прави ли ни музиката по-добри? – Част 3
Всички ние обичаме музиката, а чрез нея разбираме и себ
400 години от рождението на великия Молиер: „Най-голямата слабост на човека е любовта му към живота“
„Молиер наказваше хората като ги рисуваше правдиво“,
Библиотека „Философия“: Прави ли ни музиката по-добри? – Част 1
Ако някой ни попита „Музиката прави ли хората и общест
