Великите майстори на фотографията: Серхио Ларайн – „Фотографирането е самотна разходка из вселената“
Серхио Ларайн прави първата си изложба в Чили през 1953 г., а през 1958 г. получава грант от Британския съвет да направи серия от фотографии на Лондон. През това време Анри Картие-Бресон също е в Лондон и по негово предложение Ларайн става асоцииран член на фотографската агенция „Магнум“. През 1961 г. става пълноправен член на агенцията, в която остава до 1970 г., когато се оттегля от обществения живот. В края на 60-те години е поканен от чилийския поет Пабло Неруда да снима дома му, а след това и да участва с фотографии в негова стихосбирка.
Преломен момент в живота на чилийския фотограф е 1968 г., когато Серхио Ларайн среща боливийския гуру Оскар Ичазо. На практика тогава приключва кариерата на Ларайн като фотограф. Това, което започва като интерес към йогата и медитацията, прераства в пълен отказ от обществен и професионален живот. Серхио се вглъбява в изучаването на източната култура и мистика. Променя и начина си на живот като в съответствие с новите си идеали се преселва да живее в древно малко селце далеч от цивилизацията. Там се отдава на рисуване, преподаване на йога, калиграфия и медитация.
Успехът на фотографиите на Серхио Ларайн, отдръпването му от обществения живот и отдаването му на мистицизма постепенно го превръщат в култова личност и истинска легенда. През 2009 г. излиза книгата „Фотографът на бога“ на аржентинския филмов продуцент Марчело Симонети, която е вдъхновена от Ларайн. Години преди това аржентинският писател Хулио Кортасар пише разказа „Мръсотиите на дявола“ по история, разказана му от Серхио за „непристойни действия“, които запечатва с фотоапарата си в катедралата Нотр Дам в Париж. По-късно историята е филмирана от Микеланджело Антониони в шедьовъра му „Фотоувеличение“, чийто изпълнителен продуцент е Петър Увалиев.
Най-известната фотографска серия на Серхио Ларайн е „Валпараисо“, направена през 50-те и 60-те години, която обаче достига до любителите на фотографията едва през 1991 г. благодарение на усилията на фотографка от „Магнум“, която се свърза с живеещия в отшелничество Ларайн и успява да го убеди да публикува сбирката. „Валпараисо“ има моментален успех и се превръща в една от колекционираните и влиятелни книги с фотографии. Снимките са впечатляващи не толкова със самото място, колкото с усещането за преминаване през него и зърването на живота в него докато трае това преминаване. Ларайн снима бездомни животни, бедни деца, шляещи се мъже, моряци, проститутки, жители на Валпараисо на път за някъде.
Вижте още
Скулптурен минимализъм от Масанори Сугисаки
Масанори Сугисаки е японски скулптор, който повече от 3
Едуардо Салваторе – предшественикът на модернистката фотография в Бразилия
Правилата на композицията са породени от многократнот
Големите майстори на фотографията: Тони Шнайдерс – специалното във всекидневния живот
„Проста, ясна и истинна – добрата фотография е вечна“
