19/10/2022

Едуард Къртис – фотографът на индианците от Дивия запад

Eдуард Шериф Къртис е американски фотограф и етнолог запечатал в снимки американския запад и културата на северноамериканските индиански племена.

Къртис е роден във ферма в Уисконсин през 1868 г. Когато е на 17 г. започва работа като чирак във фотографско студио. По-късно се занимава с рекламна фотография. Това продължава до 1895 г. когато снима принцеса Анжелина, дъщерята на влиятелния индиански вожд Сиатъл (на когото е кръстен и едноименният американски град).

Тази среща променя живота на Къртис, който се увлича по културата на индианските племена и години наред документира живота и обичаите им. Първоначално фотографът се присъединява към експедиции до Аляска и Монтана, по време на които се срещна с индианците там.

През 1906 г. започва сътрудничеството му с американския предприемач, банкер и колекционер на произведения на изкуството Джей Пи Морган, който проявил интерес към финансирането на документален проект за коренното население на американския континент. Идеята била да се издаде 20-томна серия от фотографии, озаглавена „Северноамериканските индианци“.

С финансовата подкрепа на Морган Къртис обикаля из Северна Америка повече от 20 години. През това време той прави над 40 000 снимки на 80 различни племена, събира 10 000 восъчни цилиндри със записи на индианската реч, музика, разкази и легенди.

Едуард Къртис описва историите на племената, традиционната за тях храна, жилищата им, облеклото, церемониите, погребалните им обичаи. Стараейки се да запечата изчезващия начин на живот, Къртис понякога се намесвал в документалната достоверност на фотографиите. Той правел романтизирани снимки на индианския живот, в които липсвали всякакви признаци на цивилизацията. А всъщност не било така.

Все пак огромният труд на Къртис е едно от най-впечатляващите исторически описания на живота на индианците от началото на 20-ти век. Той пише и биографични описания на племенните вождове, като в повечето случаи тези описания са единствения писмен запис от това време.

„Със смъртта на всеки възрастен мъж или жена светът губи някакви традиции и знания за свещени обреди, които никой друг не владее… Следователно необходимо е да се събере информация за благото на бъдещите поколения и в знак на уважение към начина на живот на една от великите човешки раси. Знанията трябва да се събират веднага или ще бъдат изгубени за винаги“, споделя американският фотограф.

В края на 1912 г. Къртис решава да направи игрален филм, описващ живота на коренното население. Филмът му, „В земята на ловците на глави“ е първият игрален филм, в който всички герои са индианци.