18/07/2026

Три филма, които спечелиха сърцата ни на RIFE 2026

Шестото издания на Международния документален „Родопи Филм Фест“ (RIFE) приключи. В уюта и зеленината на пространството между Регионалната библиотека „Николай Вранчев“ и Регионалния музей „Стою Шишков“  преди броени дни бяха връчени наградите от тазгодишното издание.

„Минало продължително в бъдеще време“ (2025), реж. Фирузе Хосровани и Мортеза Ахмадванд

Голямата награда за най-добър пълнометражен документален филм отиде, според нас напълно заслужено, за  „Минало продължително в бъдеще време“ (Иран/Норвегия/Италия), реж. Фирузе Хосровани и Мортеза Ахмадванд. Използвайки иновативен визуален език, който превръща наблюдението в разказ;, филмът е сърцераздирателен поглед към темите за раздялата, паметта и изгнанието, както и за подлудяващата визуална близост и физическа отдалеченост на любимите хора. Създавайки нов тип документална реалност чрез смесването на домашни видеа, архиви и кадри от домашни камери този  силно поетичен и визуално необичаен филм разказва историята на Мариам — жена, избягала от Иран, която поддържа връзка с остаряващите си родители чрез камери, инсталирани в дома им в Техеран.

Лентата показва как миналото и настоящето се размиват, когато изгнанието е едновременно физическо и емоционално. Историята проследява ежедневието на родителите, политическата несигурност в Иран и дълбоката самота, която Мариам осъзнава едва чрез този „виртуален прозорец“ към дома си. Когато интернетът в Иран прекъсва, връзката буквално и символично се разпада.

Кадър от филма „Минало продължително в бъдеще време“ (2025

За разлика от този емоционално тежък филм, другите два филма, за които ще ви разкажем често предизвикваха усмивки у публиката и създадоха доста по-еуфорично настроение у зрителите. Това са германският „Прах от звездите“ (и българският „За няколко бучки сирене“.  И двата филма получиха почетен диплом. Но най-хубавата новина е, че и двата могат да бъдат гледани до 13 юли в онлайн изданието на RIFE в Neterra.tv от територията на цялата страна.

Кадър от филма „Прах от звездите“ (2025),

„Прах от звездите“ (2025), реж. Нилс Ебервайн

Режисьорът на „Прах от звездите“ Нилс Ебервайн няколко пъти опитва да запише ракетно инженерство в университета, но математиката всеки път прекършва мечтата му. Това обаче не намалява любовта му към ракетите и той решава да се отправи по съвсем нов път към тях … или до това, което е останало от тях в степите на Казахстан, където години наред СССР, а след това Русия и други държава извършват всякакви ракетни и атомни тестове.

Кадър от филма „Прах от звездите“ (2025),

По пътя си към Байконур и ракетните остатъци той среща изключително интересни личности, като напр. изследовател на ефекта на атомните бомби, любопитен и поразбиращ и от всичко останало, художник, роден без ръце, чийто картини са посветени на темите за атомните бомби и екологичното замърсяване. Тези хора живеят в суровата казахска пустош, която вместо екологично чиста, се оказва толкова замърсена, че трови и осакатява животните и хората в региона. Нилс Ебервайн не пропуска да разведе зрителя и из столицата на Казахстан, където са съсредоточени потоците от пари, идващи от живеещите в бедност степи, превърнати в плацдарм за експерименти.

Кадър от филма „За няколко бучки сирене“ (2026)

„За няколко бучки сирене“ (2026), реж. Николай Бошнаков

– Идваха тук едни на проверка, ама имаха само пулс.“

– Как така само пулс?

– Ами ей така, имаха пулс, ама нямаха мозък.

Ей такива ги ръси главната героиня Мина Варджиева във филма „За няколко бучки сирене“. Ако трябва да я опишем с една дума, това би било „чешит“: тя е борбена, не си поплюва, посветила е десетилетия на сиренарството, не понася малоумните правила, създадени от безлики същества някъде в системата, обожава своите животни, не спира да мечтае и да чертае планове

„За няколко бучки сирене“ (2026)

Макар и изпълнен с много забавни моменти и реплики, филмът е сериозен поглед към трудностите, с които се сблъскват малките производители в България, към борбата на малкия човек със системата, както и към дилемите на жената, свързани с ролите й на фермер, на майка, на баба.

„За няколко бучки сирене“ (2026)

„За няколко бучки сирене“ е от филмите, които се надяваме да бъдат правени повече в България, не само защото ни разкрива какви интересни личности има в страната ни, но и защото от него лъха чувство на позитивизъм, надежда и вяра, че въпреки и напук на всички препятствия, човек може да постигне всичко, когато наистина го иска и когато се раздава изцяло. Ако трябва да изберете един единствен филм, който да гледате в Neterra, нека това бъде „За няколко бучки сирене“.

///

Вижте още