Великите майстори на фотографията: Серхио Ларайн – „Фотографирането е самотна разходка из вселената“
Серхио Ларайн прави първата си изложба в Чили през 1953 г., а през 1958 г. получава грант от Британския съвет да направи серия от фотографии на Лондон. През това време Анри Картие-Бресон също е в Лондон и по негово предложение Ларайн става асоцииран член на фотографската агенция „Магнум“. През 1961 г. става пълноправен член на агенцията, в която остава до 1970 г., когато се оттегля от обществения живот. В края на 60-те години е поканен от чилийския поет Пабло Неруда да снима дома му, а след това и да участва с фотографии в негова стихосбирка.
Преломен момент в живота на чилийския фотограф е 1968 г., когато Серхио Ларайн среща боливийския гуру Оскар Ичазо. На практика тогава приключва кариерата на Ларайн като фотограф. Това, което започва като интерес към йогата и медитацията, прераства в пълен отказ от обществен и професионален живот. Серхио се вглъбява в изучаването на източната култура и мистика. Променя и начина си на живот като в съответствие с новите си идеали се преселва да живее в древно малко селце далеч от цивилизацията. Там се отдава на рисуване, преподаване на йога, калиграфия и медитация.
Успехът на фотографиите на Серхио Ларайн, отдръпването му от обществения живот и отдаването му на мистицизма постепенно го превръщат в култова личност и истинска легенда. През 2009 г. излиза книгата „Фотографът на бога“ на аржентинския филмов продуцент Марчело Симонети, която е вдъхновена от Ларайн. Години преди това аржентинският писател Хулио Кортасар пише разказа „Мръсотиите на дявола“ по история, разказана му от Серхио за „непристойни действия“, които запечатва с фотоапарата си в катедралата Нотр Дам в Париж. По-късно историята е филмирана от Микеланджело Антониони в шедьовъра му „Фотоувеличение“, чийто изпълнителен продуцент е Петър Увалиев.
Най-известната фотографска серия на Серхио Ларайн е „Валпараисо“, направена през 50-те и 60-те години, която обаче достига до любителите на фотографията едва през 1991 г. благодарение на усилията на фотографка от „Магнум“, която се свърза с живеещия в отшелничество Ларайн и успява да го убеди да публикува сбирката. „Валпараисо“ има моментален успех и се превръща в една от колекционираните и влиятелни книги с фотографии. Снимките са впечатляващи не толкова със самото място, колкото с усещането за преминаване през него и зърването на живота в него докато трае това преминаване. Ларайн снима бездомни животни, бедни деца, шляещи се мъже, моряци, проститутки, жители на Валпараисо на път за някъде.
