03/04/2023

Хуманизъм и природа във фотографията на Хироши Хамая

Хироши Хамая (1915-1999) е първият японски фотограф, присъединил се към Magnum Photos. Въпреки че пътува изключително много в чужбина (снима в Манчурия, Китай, Тайланд, Западна Европа, Северна Америка, Непал, Австралия и Алжир) и като фотограф на свободна практика, и като представител на Magnum Photos, той е най-известен със своите фотографии от Япония.

Роден в Токио, Хамая създава богат документален архив на своя град, който съдържа фотографии от периода преди Втората Световна война, от разгара й, както и от възстановяването на японската столица след това.

Той започва кариерата си като аерофотограф като снима Токио от високо. Работи и като фотограф към различни списания, документирайки уличния живот.

През 1939 г. е изпратен да снима селските райони по брега на Японско море, където той остава силно впечатлен от обичаите на местните, както и от суровия пейзаж сред който живеят.

През следващите две десетилетия той снима хората из тези места, възприемайки един по-хуманистичен и етнографски подход към фотографията. Но това са и годините, в които започва да развива своята теория за “фудо“ – термин, описващ индивидуалното възприятие и отношение на човека към заобикалящата го среда, вкл. нейната топография, флора, фауна, климат и екология.

В крайна сметка интересът на Хамая към природата постепенно измества вниманието му към хората и става основен субект в неговите фотографии през втората половина на професионалната му кариера.

Заедно с други японски фотографи, представители на движението „Нова фотография“ Хамая печели популярност в годините точно преди избухването на войната. Сред най-големите фотографски постижения на Хироши Хамая е серията от хуманистични фото разкази, рисуващи портрет на японците в града и на село.

Японският фотограф има издадени и множество книги, най-известните сред които „Снежната страна“ (1956), „Червеният Китай, който видях“ (1958), „Пейзажи от Япония“ (1964), „Фиджи: един самотен връх“ (1978).