„Несломимата Маги“ – историята на Маргарет Бурк-Уайт
Маргарет Бурк-Уайт (1904-1971) e сред най-изтъкнатите документални фотографи на 20-ти век. Тя е в екипа на списание Life от основаването му през 1936 г., а една от нейните снимки на строежа на язовира Форт Пек става корица на първия брой на известното новинарско списание.
Десетилетия наред Бурк-Уайт пътува по света, снимайки ключови събития от своето време. В началото на кариерата си прави драматични архитектурни снимки, както и снимки в стоманодобивни заводи и фабрики.
Бурк-Уайт първа използва нов начин на снимане с магнезиева светкавица, което й позволява да улавя невероятни детайли и й носи национална известност.
През 1930 г. тя става първият западен фотограф, на когото е разрешено да прави снимки на съветската индустрия по време на съветския петгодишен план.
Бурк-Уайт прекарва голяма част от 30-те години на миналия век, снимайки угнетените жертви на Голямата депресия в Америка.
Когато избухва Втората световна война, Бурк-Уайт е първата жена, на която е разрешено да работи в зони на бойни действия. Тя е единственият чуждестранен фотограф в Москва, когато германските сили нахлуват и улавя бомбардировката на Кремъл в поредица от драматични снимки.
Служителите на LIFE започват да я наричат „Несломимата Маги“, след като оцелява при различни инциденти: многократно попада под обстрел, оцелява на бомбардиран кораб в Средиземно море, засяда на арктически остров, катастрофира с хеликоптер.
Докато е прикрепена към силите на генерал Патън в Германия, тя е един от първите фотографи, документирали ужасите на концентрационния лагер Бухенвалд, след като той е освободен. На следващата година Маргарет снима Махатма Ганди в Индия. Тя е авторът и на превърналата се в емблематична снимка на Ганди и неговото въртящото се колело. Американската фотографка е смятана за „един от най-добрите хроникьори“ на насилието, избухнало по време на разделянето на Индия и Пакистан.
Бурк-Уайт има репутацията на неудържима в преследването на перфектната снимка, която да въплъти съответния обект.
„Чувствам, че абсолютната истина е от съществено значение“, казва Маргарет, „и достигането на тази истина може да отнеме много търсене и дълги часове.“
