Домашното насилие в дълбочината на едни големи очи
Кражбата на труд в изкуството и приписването му за свой собствен не е нещо ново. Днес ще ви разкажем за живота на една американска художничка, която успява да се пребори за признание и става пример за хиляди жени по света.
Маргарет Кийн е известна като „майката на изкуството на големите очи“. Тя рисува картини на жени и деца с огромни очи. Родена през 1927 г. в Нашвил, Тенеси, американката започва да рисува още когато е на 10 години.
На 18 г. се записва да учи дизайн в Ню Йорк. По тона време рисува ангели, дрехи и бебешки креватчета. По-късно започват да се появяват прочутите й портрети на хора, предимно жени и деца с огромни очи. През цялата й кариера жените остават главен обект на нейното внимание.
След неуспешен първи брак, Маргарет Кийн се омъжва за агента по недвижими имоти Уолтър Кийн. Вторият й брак не е просто неуспешен – той я повлича в спиралата на домашното психологическо насилие. Съпругът ѝ започва да продава нейните картини, подписвайки ги като свои собствени – първоначално с нейно съгласие, а впоследствие чрез заплахи.
Маргарет рисува по 16 часа на ден, забранено ѝ е да излиза и да има приятели. Уолтър е властен и ревнив, любител на жените и пиенето. Той непрестанно притиска съпругата си да рисува все повече и повече картини. Маргарет се опитва да го научи да рисува, но без успех. Художничката затъва все по-дълбоко в състояния на депресия и самота.
Междувременно картините изтичат от нея с лекота като спасение – собствените ѝ чувства са затворени в тези големи очи като в капан. А очите не спират да питат защо има толкова тъга и нещастие по света. Меланхолияата и тъгата, които лъхат от нейните портрети омагьосват масовата публика. Картините на Маргарет Кийн са изключително популярни като оригинали и принтове през 50-60-70-те години на миналия век. Някои арт-критиците презират стила на Кийн и го заклеймяват като кич, други, като Анди Уорхол, са във възторг. Уди Алън пък, във филма си „Поспаланко“ (1973) се закача с портретите, представяйки си едно нелепо бъдеще, в което тези картини са почитани.
Междувременно Уолтър Кийн е опиянен от успеха на портретите и от славата и парите, които го връхлитат. Той започва да гледа на себе си като на най-добрия художник на очи след Ел Греко. Уолтър кара Маргарет да нарисува емблематичната огромна картина „Завинаги утре“ на която са изобразени сто тъжни деца с големи очи от всички вероизповедания, които стоят в редица, простираща се до хоризонта.
След 10 години брак, Маргарет се развежда, като известно време продължава да рисува тайно за Уолтър. В крайна сметка тя решава да разкрие истината в радио интервю през 1970 г. Маргарет завежда дело срещу Уолтър и показва кой е истинският художник. Съдията кара и двамата да нарисуват пред журито картина. Маргарет рисува свой характерен образ за по-малко от час, докато Уолтър се оправдава с болно рамо и не показва нищо. След съдебната победа Маргарет Кийн се мести в Хавай. Там тя рисува деца сред животни, като върху лицата на децата започнат да се появяват малки, предпазливи усмивки, а цветовете на картините стават по-наситени и ярки. Светът на Маргарет вече не е само мрак.
Привлечен от противоречивата оценка за творчеството на американската художничка, през 2014 г. режисьорът Тим Бъртън създава биографичната драма „Големи очи“. Маргарет доживява до 94 годишна възраст като не спира да рисува до смъртта си. Нейни творби могат да бъдат видени в галерията Keane Eyes в Сан Франциско, която отваря врати през 1992 г.
Вижте още
Уинстън Чърчил: картините на един министър-председател
„Щастливи са художниците, защото те няма да бъдат само
„Несломимата Маги“ – историята на Маргарет Бурк-Уайт
Маргарет Бурк-Уайт (1904-1971) e сред най-изтъкнатите докуме
Тонита Пеня – една от първите индиански художнички
Художничката Тонита Пеня е една от най-известните пред
