08/06/2024

„Златно око“ в Кан за „Ърнест Коул: изгубен и намерен“

Преди дни филмът на режисьора Раул Пек „Ърнест Коул: изгубен и намерен“ спечели наградата „Златно око“ за най-добър документален филм на филмовия фестивал в Кан. Френско-американската продукция разказва за живота и творчеството на Ърнест Коул, първия фотограф на свободна практика по времето на апартейда в Южна Африка. Именно снимките му, разркриващи безчовечността и насилието, на които е подложено населението, принуждават Коул да напусне ЮАР и да заживее в Ню Йорк.

Ърнест Коул е роден през 1940 г. в градчето Ерстеруст. То се намира на около 15 км от Претория и е създадено по времето на апартейда. В него се заселват предимно цветнокожи (хора от смесени раси).

Самият Коул е чернокож, но по-късно успява да заблуди властите, че е цветнокож и така да напусне ЮАР. Коул развива интерес към фотографията още от малък. Той снима от осемгодишен, а в тийнейджърските си години получава фотоапарат от един католически свещеник.

Тринадесетгодишен, Ърнест Коул напуска училище, четири години след като сегретиращият закон за образованието „Банту“ влиза в сила през 1953 г. Коул все пак завършва образование си дистанционно към Колежа за домашно обучение в Оксфорд, Англия. На 18 години кандидатства за работа в африканското списание Drum. Някъде по това време започва и дистанционен курс към Нюйоркския институт по фотография.

Докато работи в Drum, Ърнест Коул се запознава с много журналисти, политици, музиканти и творци, които са сред водачите на движението против апартейда. Все по-силно ангажиран политически той решава да работи по проект, разкриващ злото, причинявано всеки ден на обикновените хора от апартейда.

През 1966 г. заблуждавайки властите, той успява да бъде класифициран като „цветнокож“ и да напусне ЮАР, вземайки със себе си, вземайки със себе си своя безценен фотографски материал. В Ню Йорк Коул представя снимките си в най-реномираната фотографска агенция „Магнум“ и резултатът е публикуваната книга „Дом на насилието“, която разбира се е забранена в ЮАР. В книгата фотографът пише „Триста години бяло превъзходство в ЮАР ни оставиха с вързани ръце, лишени от нашето достойнство, ограбени от самоуважението ни и заобиколени от омраза“.