Леонар Мизон – „Обектът е нищо, светлината е всичко“
Леонар Мизон, седмият син на богатия адвокат и индустриалец Луи Мизон, е роден във влажния белгийски въздух, наситен с въглищен прах. От ранна възраст той е привлечен от музиката, рисуването и играта на светлината и бързо осъзнава, че инженерното образование, което получава в Лувен, не е за него.
Камерата се превръща в неговата четка, а светлината в неговата боя. През 1896 г. Мизон оставя зад гърба си всичко, с което се е занимавал до момента, за да се посвети на заснемането на мимолетни моменти – било то слънчеви лъчи, процеждащи се през облаците, или обгръщаща света мъгла. „Обектът е нищо, светлината е всичко“ – тези думи се превръщат в творческото кредо на Мизон.
Богатата и щедра семейна среда дава на Леонар свободата да следва творческите си страсти. Баща му, собственик на въглищна мина, и майка му Адел, чиято любов към изкуството тя успява да предаде на Леонар, му осигуряват възможността да избяга от грижите на света.
Мизон пътува из Европа – от Алпите до парижките булеварди – в търсене на сцени, където самото време се превръща в художник: бурно небе, дъждовни улици, където минувачите под чадъри изглеждат като призраци.
Мизон страда от астма, но дори тя не може да спре неговите странствания и търсения. Кашляйки и задъхвайки се, той с часове чака на определено място перфектната светлина.
През 1906 г. Леонар се жени за Валентина Ламбин, която се превръща в стълб на неговото спокойствие. Скоро домът им се изпълва със смеха на четирите им деца. Валентина не се интересува от фотография, но подкрепата ѝ се проявява в организирането на топли вечеринки и в търпението, спрямо честите отсъствия на Леонар, когато въпреки болестта си, той се заеме да прави нови снимки.
В тъмната си стаичка, Мизон създава „медиобром“ – уникална техника, при която бромид и маслени отпечатъци се сливат, създавайки изображения, напомнящи картини. Семейството му оказва огромна подкрепа, позволявайки му да твори, без да се разсейва от злободневието на ежедневието.
Фотографиите на Мизон пленяват публиката. Изложбите му в Брюксел, Париж и Америка привличат тълпи, а критиците го наричат „Коро на фотографията“*, свързвайки творбите му с пейзажите на Барбизонската школа в изобразителното изкуство. Неговите творби са лирични, интимни, и често предизвикват чувства на носталгия и спокойствие.
След дълги години с крехко здраве, накрая неумолимото течение на времето и влошаващата се астма си вземат своето: през 1943 г., в разгара на войната, Леонар Мизон умира тихо, оставяйки след себе си стотици фотографии, в които светлината винаги триумфира над тъмнината.
:::
* На името на бележития френски художник неокласицист и имперсионист, Жан-Батист Камий Коро, един от основателите на Барбизонската школа.
Вижте още
„Несломимата Маги“ – историята на Маргарет Бурк-Уайт
Маргарет Бурк-Уайт (1904-1971) e сред най-изтъкнатите докуме
Библиотека „Философия“: Прави ли ни музиката по-добри? – Част 3
Всички ние обичаме музиката, а чрез нея разбираме и себ
