Големите майстори на фотографията: Поезията в снимките на Дон Хун-Уай
Китайският фотограф Дон Хун-Уай е едно от светилата на „азиатския пикторализъм“. Представителите на този метод в изкуството използват повече от един негатив, за да създадат красиви снимки, често използвайки визуални алегории, без реализмът да е основната им цел.
Дон Хун-Уай е роден в Кантон, Китай през 1929 г., но след смъртта на родителите си, още като дете заминава да живее във Виетнам. Живее в Сайгон от 1936 г., където като тийнейджър започва да чиракува във фотографско студио.
По време на Втората световна война остава във Виетнам, но през 1979 г., по време на конфликт между виетнамци и китайци, му се налага да бяга от страната. Заминава нелегално за САЩ, където пристига без пари, без да знае езика и без да познава никого.
Установява се да живее в Китайския квартал в Сан Франциско, където по-късно се сдобива с малка тъмна стаичка, в която работи над своите фотографии, които продава, за да преживява. След като успява да събере достатъчно пари, той си купува билет за Китай, където създава нови негативи. Дон Хун-Уай продължава да живее в САЩ, но въпреки това на всеки няколко години пътува до Китай за нови снимки.
Творчеството на китайския фотограф е открито и оценено от широката общественост едва в последните години от живота му, като неговите творби стават особено търсени както в САЩ, така и по света.
Фотографиите на китаеца са направени по уникален стил, който може да бъде определен като „азиатски пикторализъм“. В Тайван Дон Хун-Уай се среща с майстора на този стил Лун Чин-Сан, при когото доразвива техническите си умения до такова съвършенство, че, според някои критици, именно при него стилът „азиатски пикторализъм“ достига своя връх. Дон Хун-Уай добавя калиграфия в своите снимки.
Освен това, съхранявайки националната традиция в живописта, той внася във фотографиите си азиатски минимализъм и спокойствие за западната фотоестетика. Китайският фотограф използва различни техники на фотомонтажа, за да създаде едни меланхолични, поетични и съзерцателни образи от Китай.
„Всеки може да направи красива снимка на Китай“, заявява фотографът, „Но аз искам да я направя по по-различен начин. Обикновените фотографии няма стойност, ако всичките си приличат. Стойността на моите снимки е в това, че вече никой не прави такива.“
