Синелибри 2026: Какво да гледаме?
Ето, че дойде денят на дългоочакваното 12-то издание на кино-литературния фестивал „Синелибри“! За поредна година той ще предложи на почитателите на качественото кино и на голямата литература богата и разнообразна програма. Тазгодишното издание се открива довечера в Зала 1 на НДК с българската премиера на филма „Мастило“ на световноизвестния английски режисьор Дани Бойл. Продукцията, която е адаптация по едноименната театрална пиеса на Джеймс Греъм, е определяна като „експлозивна кинематографична въртележка“. Тя пренася зрителите в 1969 година в света на медийната власт и сделките на Рупърт Мърдок (в ролята ще видим Гай Пиърс). Филмът представя радикалния начин, по който таблоидът The Sun променя лицето на съвременната журналистика и култура.
С темите за задкулисните игри и обществения морал, за властта и човешките съдби под натиска на времето, се занимават още два изключително силни филма в международната конкурсна програма – „Отечество“ и „Черното топче“. Те вече си поделиха Наградата за най-добра режисура в Кан и бяха номинирани от своите страни за наградите „Оскар“. „Отечество“ на режисьора Павел Павликовски е аскетичен и интимен монохромен шедьовър, в който блести актрисата Сандра Хюлер („Анатомия на едно падане“, „Зона на интерес“, „Тони Ердман“). Филмът разказва за емоционалното и трудно пътуване през 1949 г. на прочутия немски писател Томас Ман и дъщеря му Ерика из разрушена, следвоенна Германия, разкъсана на две по време на Студената война.
„Черното топче“, продуциран от легендарния Педро Алмодовар и режисиран от „двамата Хавиер“ – Хавиер Калво, Хавиер Амброси е мащабен епос, в който се преплитат съдбите на трима мъже от различни епохи (1932 г., Гражданската война през 1937 г. и 2017 г.). Той e вдъхновен от недовършена пиеса на поета Федерико Гарсия Лорка. Лентата изследва потулването на историческата памет, хомофобията и забранената любов в Испания. Във филма с епизодични роли се включват Пенелопе Крус и Глен Клоуз.
Акцент в програмата са и дългоочакваните адаптации на световноизвестни романи. Може би най-очакваната сред тях е „Клара и слънцето“ – екранизация на едноименния роман на нобеловия лауреат Казуо Ишигуро. Лентата е режисирана от носителя на „Оскар“, новозеландеца Тайка Уайтити („Джоджо Заека“), който оставя на заден план типичния си стил на черна комедия, за да заснеме тази изключително емоционална, странна и сърцераздирателна фантастична драма. Филмът ни пренася в едно близко бъдеще, където генното инженерство разделя обществото на класи, и където майката на едно тежко болно момиче му купува „изкуствена приятелка“ в опит да спаси семейството от трагедия. Филмът засяга теми като изкуствения интелект, самотата и същността на любовта и човечността.
Друга очаквана адаптация е „Вода за цветята“ – трогателна история по бестселъра на Валери Перен за загубата, скръбта и възможността за ново начало пред една жена, която намира щастие и утеха на едно много необичайно място. „Дневникът на една камериерка“ предлага нов прочит на класическото произведение за класовото разделение, социалното неравенство и експлоатацията. „Allegro Pastell“ е адаптация на успешния едноименен роман на германския писател Лайф Ранд. Романът е прецизно изследване на меланхолията на милениалите, на модерната интимност и на страха от обвързване.
Фестивалът обръща специално внимание на историите за силни жени, чийто дух не познава граници. Ярък пример е биографичната драма „Шведското торпедо“ на режисьорката Фрида Кемпф, която проследява невероятната воля на първата шведка, самотна майка на 30 години, дръзнала да преплува Ламанша.
Сред филмите с вдъхновяващите женски образи е и „Момичето с фотоапарата“ на режисьорката Алина Мараци. Историческата драма разказва за Герда Таро – първата жена военен фотожурналист, загинала на бойното поле. Лентата е за силата на фотографията като оръжие за съпротива и за борбата на Таро, защитаваща своята творческа идентичност и търсеща артистично признание.
За силна воля става дума и във филма на словенската режисьорка Естер Ивакич с доста дългото, но и забавно заглавие „Ида пее толкова зле, че дори мъртвите ѝ пригласят“. Лентата ни среща с 10-годишната Ида, която е силно привързана към своята баба. Здравето на бабата се влошава след инцидент, а след като Ида чува тайнствено ангелско пеене, баба ѝ сякаш се връща към живота. Убедена, че именно пеенето има магическата сила да отблъсне смъртта и да спаси баба ѝ, Ида решава на всяка цена да се присъедини към училищния хор — въпреки че няма никакъв музикален слух и съответно пее фалшиво.
Документалното кино също заема почетно място в програмата на Синелибри с вълнуващи заглавия в и извън конкурсната програма. Сред тях се отличават портретът на американската есеистка „Танц около себе си – Сири Хуствет“ и литературното пътешествие „Пътят на Керуак: Пулсът на едно поколение“. „Пътешествията на Достоевски“ (1991) е трагикомично документално пътуване, което изследва сблъсъка между Изтока и Запада веднага след падането на Берлинската стена. Филмът на Павел Павликовски ни среща с правнука на великия руски писател, който заминава за западна Европа по покана на германско общество на почитателите на Достоевски. Маршрутът на правнука повтаря реалното европейско пътешествие на писателя от 1862 г. „Петокнижие Анжелово“ е посветен на паметта и богатото наследство на незабравимия български писател и сценарист Анжел Вагенщайн.
За любителите на хумора и сатирата е подготвена специалната секция „Комедия дел арте“. Тя обещава много смях и ирония с филми като френския „Световно неизвестна“ за мечтаеща да стане велика актриса статистка, естонската адаптация на вече познатата ни италианска комедия „Перфектни непознати“ или пък македонската, сгряваща сърцето, комедия „Всички го наричат Реджо“ за един майстор със златни ръце и нежно сърце в едно забравено от бога село.
Всички филми от програмата на Синелибри може да видите тук.
Вижте още
„На кино, на село“: Седмото изкуство гостува на забравени кътчета в България
„На кино, на село“ е от онези редки бисери, които доказ
