Ето че и Африка има своята Венеция … макар и малко по-различна от тази в Европа. Ако ви се случи да посетите Бенин и да попаднете при езерото Нокуе, почти е сигурно, че ще ви се прииска да видите и плаващото село Ганвие, често наричано „Венецията на Африка“.
С население от около 45 000 души Ганвие е най-голямото езерно село в Африка. То е основано преди около 400 години от племето тофину, което обитава територията на Бенин (по-малко представители на племето има в Того и Гана).
Хората от племето търсят спасение от процъфтяващата по това време търговия с роби. За местните търговци на роби от друго племе било немислимо да влезнат в бой с тофину във водите на свещеното езеро Нокуе и така водното пространство се превърнало в остров на свободата за хората от племето тофину. Те кръщават новото селище Ганвие, което буквално означава „ние оцеляхме“ на местния език.
В средата на езерото хората изграждат своите бамбукови колиби на кокили. Вместо да отглеждат животни, те се препитават с риболов, а вместо да походят или да покарат колело до съседите си, ползват своите издялани лодки. Обикновено едно семейство има 3 лодки – една за мъжа, който я използва за риболов, една за жената, която продава рибата и една за децата – за да отидат на училище.
Много от къщите в Ганвие са с традиционна визия, но има и множество боядисани, цветни къщи. В селището има църква, джамия, бръснарница, банка, медицински пункт, поща, училище, изградено върху нанос. Ганвие разполага дори с няколко хотела, ресторанта и арт магазинче за туристи! А те са важна част от икономиката на селището.
След като през 1996 г. е включено в списъка с културното наследство на ЮНЕСКО всяка година започва да се посещава от над 10 000 туриста. Това носи приходи от около 60 000 долара на селото.
В същото време, туристическият наплив нанася сериозни екологични щети на езерото: отглеждането на аквакултурите става все по-трудно в замърсената среда, традиционните техники на строителство пък се пренебрегват за сметка на нови и по-замърсяващи строителни практики. Присъствието на туристи често дразни и местни хора, на които не допада идеята непрекъснато да бъдат снимани. Съществува и популярното сред тях вуду вярване, че снимките отнемат част от душата на снимания човек.
Единственият начин да се напусне или да се стигне до селището са дървените лодки. Най-близкият град, икономическата столица на Бенин, Котону, е на 30 мин пътуване с лодка. Хората от Ганвие напускат селището само когато трябва да продадат рибата или когато не им достигат провизии. А иначе в езерното село търговията кипи и туристите могат да си купят най-различни неща от плаващите около тях лодки с търговки.