Исак Кордал: големите въпроси на малките човечета
Неговите миниатюрни скулптури вече са превзели Париж, Берлин, Лондон, Барселона, Милано, Малмьо, Брюксел. Ако, разхождайки се в тези градове, човек попадне на почти невидимите фигурки на испанския творец Исак Кордал, те несъмнено ще предизвикат неговото любопитство и ще развихрят въображението му.
Като част от културната политика на белгийския град Намюр, Кордал създава там цели 40 миниатюрни човечета, които разпръсква из улиците на столицата на Валония.
Както и в другите градове фигурките са поставени по стените на сградите, върху автобусни спирки, до канализационни шахти, в стенни ниши, первази, електрически кабели и изобщо на най-необичайни места.
По един иронично-поетичен начин тези човечета разказват истории и предизвикват въпроси у зрителя.
От различни места в града, предлагащи и различна гледна точка, те хвърлят поглед, изпълнен с тъга или упрек, върху консуматорското общество, привличат вниманието на минувачите към теми като абсурда на съществуването, социалните неравенства, консуматорското общество, отчуждаването, екологията.
Емпатията на испанския уличен творец към неговите малки човечета струи зад всеки ъгъл, в който ги съзираме, така отразявайки темата за ролята и мястото на човека в обществото.
В същото време те представляват нов и любопитен поглед към града и към неговите най-уязвими жители.
Всички тези миниатюрни скулптури са част от проекта на Кордал „Циментови засенчвания“ (“Cement eclipses”), който представлява критичен поглед върху поведението на хората като социална маса. В него мъжки и женски скулптури са застопорени в някакво действие или поза, които могат да бъдат възприети по различен начин.
Фигурките предизвикват съчувствие или усмивка у зрителя, който лесно може да се припознае у тях. тези безмълвни свидетели, съзерцаващи разрушаването и възстановяването на всичко около нас.
„Творбите ми са отражение на действителността, на модерното общество. Харесва ми да мисля уличното изкуство като форма на борба. Харесва ми и да виждам диалог между едно място и хората, които го обитават, както и между обществото и неговите лидери“, споделя 47-годишният уличен творец.
Малките скулптури на Исак Кордал са с височина около 15 см и са направени от цимент или полиуретанова смола.
Вижте още
Какво е орфизъм в изкуството?
През 1912 г. по време на изложба на „Група Пюто“ (известн
Далида: „Публиката е моят съпруг. Песните са моите деца“
От Кайро до Париж, от малко селце в Калабрия до най-голе
