Дом Марк Твен
16/08/2022

Домът, в който Марк Твен създава най-добрите си произведения

„Приключенията на Том Сойер“, „Приключенията на Хъкълбери Фин“, „Принцът и просякът“, „Един янки в двора на крал Артур“ – всички тези книги, които са ни доставяли такова удоволствие като деца и тийнейджъри, Марк Твен пише в един дом, отлично съхранен до ден днешен. Приказноизглеждащата постройка с коминчета, кули, кулички и зимна градина писателят построява заедно със своята съпруга, приятелка и голяма любов Оливия.

Самюел Клемънс (както е истинското име на Марк Твен) и Оливия Ленгдън се женят през 1870 г. Той е млад, не особено богат, но вече известен и изнасящ лекции из цяла Америка, които преминават при огромен успех.

Първоначално младият веселяк предизвиква недоверие у бащата на булката и той изисква от младежа да му даде списък с препоръки. Марк Твен му предоставя такъв, а бащата се свързва с всеки един от хората в него. И интересно, всички те помнили малкия пакостник (както е известно прототипът на Том Сойер е самият Марк Твен) и дали възможно най-негативни оценки за него. Един от тях дори заявил, че младият мъж ще свърши в затвора.
Бащата на Оливия, като мислещ човек, все пак решил да разреши бракът да се състои, като заявил на Твен „Вие просто не може да сте такова чудовище“.

Съвместният живот на Клемънсови се оказва истински успех. През 1871 г. те си купуват парцел в Хартфорд, като стават съседи на Хариет Бичър Стоу. За строежа на дома, семейството се доверява на нюйоркския архитект Едуард Тъкърман Потър, а за оформлението на интериора – на младия Луис Комфорт Тифани, който няколко години по-късно ще основе ювелирната компания Tiffany & Co.

Младото семейство активно участвало в дискусиите по дизайна на къщата. Оливия имала ясна представа как иска да изглежда той. Марк Твен също се включвал, но имал пълно доверие на вкуса на съпругата си, като се шегувал: „Когато аз и жена ми сме на различни мнения, обикновено постъпваме така, както тя иска. Жената нарича това компромис.“

Строителството на дома започва през 1873 г. и продължава до 1874 г., когато нетърпеливото семейство Клемънс се нанася в него преди да са довършени всички детайли. Марк Твен е очарован от къщата. „В нашия дом, – пише той по-късно, – имаше сърце и душа, очи, които ни наблюдават, и одобрение, и внимание, и дълбока симпатия, той бе част от нас и ние живеехме в него под защитата на неговата милост и благословия“.

Къщата на Клемънсови има общо 19 стаи и 3 етажа. По предложение на Тифани всяка стая е в различна цветова гама: от столовата с цвят на тъмно дърво можело да се попадне в синята библиотека или зеления кабинет, или пък в гостната с цвят на сьомга. В интериора на дома са преплетени и много, основно източни стилове и детайли, характерни за Мароко, Индия, Турция и Китай. По-късно докато пътешества из Европа, Марк Твен често се връща мислено в своя дом: „Колко безвкусни и отвратителни изглеждат всички интериори, които някога съм виждал в Европа в сравнение с идеалния вкус на нашия първи етаж“, ще напише той.

В кабинета на писателя всичко е останало непокътнато – рафтове с книги, ръкописи на масата, писма, които пращал и получавал от приятели и познати, сред които Томас Едисън, Пьотр Чайковски, Уудро Уилсън. Едно необикновено място в къщата, била оранжерията, или зимната градина, или стъкленият дом, както най-често наричали помещението. Домашната оранжерия била много популярна по това време в Америка, но можели да си я позволят само богатите.

Семейство Клемънс живее в дома си в Хартфорд 17 години, които писателят определя като най-щастливото и продуктивно време в живота си. И наистина именно там той създава и публикува най-известните си произведения. Заради финансови затруднения, причинени главно от неблагоприятни инвестиции в нови изобретения, семейството е принудено да напусне луксозния си дом в Хартфорд. Заминават за Европа. Така и не успяват да се върнат отново в своя толкова обичан дом.

След смъртта на Марк Твен, в къщата се помещават училище и библиотека. През 1962 г. сградата е обявена за национален исторически паметник в САЩ.

///

Вижте още