Библиотека „Философия“: Прави ли ни музиката по-добри? – Част 2
И все пак, защо всички ние имаме чувството, че музиката подобрява живота ни и че самите ние сме станали по-добри същества чрез нея? Отговорът ми е, че музиката и другите форми на изкуството са упражнение по емпатия. Упражнение, не гаранция. Това, че слушаш малко Бах, малко Шуберт, малко джаз не означава, че вече си по-добър човек. Всички знаем, че колкото повече се упражняваш в нещо, толкова по-добър ставаш. И това, в което можем да станем по-добри, е емпатията.
Но какво е емпатия? Думата се е превърнала почти в модна фраза, която е загубила смисъла си. Някои хора я използват като заместител на симпатия, но симпатия и емпатия са две различни неща. Например, аз нямам симпатии към Доналд Тръмп, но ако някой му даде отрова, в този момент ще изпитам емпатия, защото не искам друго човешко същество да страда. Вярвам, че музиката и другите изкуства могат да увеличат емпатията и разбирането по три начина: чрез музиката можем да разберем по-добре друго човешко същество, себе си, дадени общности или цяло едно общество. Ако от този ъгъл погледнем на въпроса „Музиката прави ли ни по-добри?“, нещата отново ще добият смисъл.
По отношение на разбирането на Другия, британският философ Роджър Скрутън и американският философ Марта Нусбаум описват музиката като един вид диалог. Скрутън казва „Музиката Е диалог. Тя е първата врата към първата ни представа за Другия.“ Т.е чувайки някаква музика, без значение в какъв стил или дали има текст, човек може да усети емоцията на Другия, неговата болка или радост. Марта Нусбаум пише, че „музиката отваря перспективата“ -независимо дали е класическа музика или люлчина песен, чрез музиката човек приема в себе си нещо от перспективата на Другия.
Когато говори за музиката, френският философ Владимир Янкелевич я определя като „дует“ – дует на сърцата, защото когато слуша музика, човек се потапя в нея и отваря сърцето си за този, който я е композирал или който в момента свири и, докато я изпълнява, също е отворил сърцето си. Янкелевич нарича музиката „обезоръжаването на сърцата“ – те са обезоръжени и се отварят едно за друго.
(Част 2 от лекция на полско-белгийската философка Алисия Гешчинска на тема „Прави ли ни музиката по-добри?“)
