Барбизон – сърцето на едноименната художествена школа
Селцето Барбизон e едно от най-посещаваните места от местни и чужденци в департамента Сен е Марн във Франция. То отстои на един час път с кола южно от Париж.
Разположено на ръба на гората на Фонтенбло, Барбизон е едно от митичните места на пред-импресионистите във Франция. На него е кръстена и едноименната „Барбизонска школа“ (1830-1870). Спокойствието и тишината на селцето, девствените гори около него и красотата на пейзажа се оказват притегателен център за много френски художници, предшественици на импресионистите.
Барбизон добива голяма популярност през 19 век благодарение на художниците, които идват в него, търсейки бягство от шума на Париж, както и пасторални гледки и селски живот, които да изобразят в своите картини. Тези млади творци са новото поколение, което къса с формализма и вкарва реализма във френското изобразително изкуство.
Но как от никому неизвестно селце, Барбизон са превръща във важно средище на художници? Пръв в тогава съвсем миниатюрното селце идва художникът Жан-Батист Камий Коро, за да рисува гората на Фонтенбло. Това се случва през 1829 г. Освен гората, той започва да рисува обитателите на Барбизон, техния начин на живот, заниманията им и пейзажа, който ги заобикаля.
Други известни художници, които посещават Барбизон в търсене на вдъхновение от недокоснатата природа и са представители на едноименната школа са: Теодор Русо, Жан-Франсоа Миле, Шарл-Франсоа Добини, Роза Боньор, Жюл Дюпре, Едуар Мане, Едгар Дега и др.
Във времето, в което в Барбизон кипяла творческа атмосфера, художниците често се събирали да се позабавляват в селската страноприемница (от 1995 г. Музей на барбизонските художници).
Пет години преди Жан-Батист Камий Коро да посети Барбизон, на Парижкия салон от 1824 г. са представени творби на английския художник Джон Констабъл. Неговите пасторални пейзажи оказват голямо въздействие на младите художници, посетили изложението, подтиквайки ги да изоставят формализма и да търсят вдъхновение от природата.
Така природните пейзажи стават основен герой в техните картини. Сред тези млади хора са и много от бъдещите представители на Барбизонската школа. През 60-те години на миналия век, те от своя страна привличат вниманието на младото поколение френски художници, учещи в Париж. Някои от тях, сред които Клод Моне, Пиер-Огюст Реноар, Алфред Сисли, посещават гората на Фонтенбло, за да я рисуват. Около десетилетие по-късно те ще станат движещата сила зад новото движение в изобразителното изкуство – импресионизма.
Голям почитател на барбизонските художници е и Ван Гог. Той изучава и прави много копия на техни картини и особено на картините на Жан-Франсоа Миле, който е най-копираният от него художник.
Двама от най-видните представители на Барбизонската школа, Теодор Русо и Жан-Франсоа Миле завършват земния си път в малкото френско селце, което днес не е много променено от времето, когато там е било пълно с художници, ако не броим тълпите от арт любители, посещаващи мястото. То е запазило артистичния дух, а за славните години на Барбизон свидетелстват множеството мозаечни репродукции на известните картини на барбизонските художници, разпръснати из цялото село.
