18/08/2022

Архитектурните бижута на Фридрих Грюнангер в България

За мнозина може би името на австрийския архитект Фридрих Грюнангер е непознато, но всъщност този човек оставя трайна, дълбока и красива следа в архитектурния облик най-вече на София, но и на Русе, Варна, Кюстендил, Разград.

Фридрих Грюнангер (1856-1929) e роден в Шесбург, Австро-Унгария. Днес това е гр. Сигишоара, Румъния. През 1879 г. се дипломира в школата по архитектура във Виенската академия за изящни изкуства. Още същата година е назначен в Дирекцията на обществените сгради към Министерството на вътрешните работи на България, в която той ще остане и ще твори през следващите 35 години. Грюнангер е назначен и за градски архитект на Разград. По-късно става придворен архитект на княз Александър Батенберг, а след това и на княз Фердинанд.

Фридрих Грюнангер работи в различни стилове, сред които се открояват най-вече виенският нео-барок и виенският сецесион.

Той е авторът на множество емблематични български жилищни и обществени сгради. Сред тях са къщата на Яблански, къщата на Сърмаджиев, Софийската минерална баня, Синагогата, Семинарията, източното крило на Княжеския дворец (днес Национален етнографски музей), паркът на Военната академия в София, Мъжката гимназия (Градската художествена галерия) във Варна, Историческият музей и Метеорологичната станция в Русе, Педагогическото училище (днес сградата на общината) в Кюстендил, гимназията „Екзарх Йосиф“ и Мавзолеят-костница в Разград и др.

Някои от сградите на архитекта са безвъзвратно изгубени, други, за наше щастие, все още съществуват, макар и с различно предназначение.

През 1908 г. Грюнангер се пенсионира и се установява да живее в Залцбург. От 1911 до началото на Първата световна война той отново е в София, за да проектира.