Алма Пьойсти: „Най-ценното време е когато можеш да помълчиш с някого“
Сърдечна, усмихната, земна, топла, с дрехи в меки есенни цветове в унисон със заглавието на най-новия филм, в който участва, „Паднали листа“ – такова е първото ми впечатление от прекрасната финландска актриса Алма Пьойсти. През 2021 г. тя грабна сърцето ми с великолепното си превъплъщение в ролята на създателката на муминтролите – финландската шведскоезична писателка Туве Янсон – във филма „Туве“. Тази година тя е сред специалните гости на София филм фест, за да представи лично филма на легендарния Аки Каурисмаки „Паднали листа“. Нямаше как да пропусна шанса да се видя с нея и да си поговорим за Туве Янсон, за театъра и киното, за света днес.
Само преди дни Алма Пьойсти отпразнува своя рожден ден в София, засаждайки дърво в градинката на СФФ, което по нейните думи, е „най-хубавият подарък, който бих могла да си пожелая“. Пьойсти е родена на 16 март 1981 г. в семейство на актьори и режисьори. Завършва Университета по изкуства в Хелзинки. Има дългогодишна кариера в театъра като е участвала в постановки във Финландския национален театър и в театрите на Гьотеборг, Стокхолм и Упсала в Швеция. През 2023 г. печели наградата за най-добра женска роля на Филмовия фестивал в Гьотеборг за ролята си в „Четирима непораснали възрастни“. Само няколко месеца по-късно е номинирана за „Златен глобус“ и за „Европейските филмови награди“ за ролята си на Анса в „Паднали листа“. На българската публика тя е позната и от филма на Тонислав Христов „Добрият шофьор“, където си партнира с Малин Кръстев и Герасим Георгиев-Геро. Снимала се е и в мини сериали, последният от които е криминалната драма „Блекуотър“(2023). Участва и в записването на аудио книги.
Cordial, smiling, down-to-earth, warm, wearing clothes in soft autumn colors in unison with the title of the new film she takes part in, “Fallen leaves” – this is my first impression of the wonderful Finnish actress Alma Pöysti. In 2021 she won my heart with her brilliant performance as the creator of the moomins – the Swedish-speaking Finnish writer Tove Jansson, in the film “Tove”. This year she is among the special guests of Sofia Film Festival (SIFF) to personally present the film of the legendary Finnish director Aki Kaurismaki “Fallen leaves”. There was no chance that I would miss the opportunity to meet Alma and talk with her about Tove Jansson, theater, cinema and the world today.
A few days ago Alma Pöysti celebrated her birthday in Sofia, planting a tree in the SIFF garden, which as she put it was “the best present I could wish for”. Pöysti is born on 16 March 1981 in the family of actors and directors. She graduated the University of the Arts in Helsinki. Alma has a long theater career and has taken part in plays of the Finnish National Theater and the city theaters of Goteborg, Stockholm and Uppsala in Sweden. In 2023 she received the Goteborg Film Festival Best actress award for her role in “Four little adults”. Just a few months later Alma Pöysti got Golden Globe and European Film Awards nominations for her role as Ansa in “Fallen leaves”. The Finnish actress is known to the Bulgarian public from Tonislav Hristov’s film “The Good driver”, where she co-stars with Malin Krastev and Gerassim Georgiev- Gero. Alma Pöysti has taken part in several tv series, the last of which the criminal drama “Blackwater” (2023). She also records audiobooks.
The title of the interview is “Alma Pöysti: The most precious time is when you can be silent with someone”
Здравейте, Алма. Поздравления за номинацията за „Златен Глобус“ и „Европейските филмови награди“. Само че си мисля, че трябваше да бъдете номинирана още преди 3 години, когато играхте Туве …
О, много благодаря (смее се)
Ако ми позволите, ще започна с няколко въпроса за Туве, които отдавна чакам да Ви задам.
Разбира се.
:
Всички жени във Финландия ли са като Туве Янсон – могат да цепят дърва и да си оправят сами електричеството?
Мисля, че финландските жени са много способни в това да цепят дърва и да оправят разни неща. Това датира от времето около войната, когато мъжете са били далеч и жените е трябвало да поемат много отговорности в дома си. Финландската жена е много силна и може да се справя с много неща. Финландия е една от първите страни, дали право на жените да гласуват, така че идеята за равенството има своята тежест у нас от доста време. Надявам се, че няма да забравим как да цепим дърва. Това е едно умение, което е хубаво човек да притежава.
:
Влизала сте в ролята на Туве Янсон и на театралната и на филмовата сцена. Има ли разлика? Кое беше по-голямо предизвикателство?
И двете бяха изключително предизвикателство. Имам предвид, че да се превъплътиш в Туве Янсон е една мечта. Толкова й се възхищавам. Много е трудно да изобразиш някой, който е живял, да направиш биографичен филм и да го представиш честно… а да представиш честно Туве Янсон … Страхотно е, че режисьорката на филма, Заида Бергрот, ми каза „Алма, знаеш, че това е невъзможно начинание. Можем само да се провалим. Но нека се провалим по интересен начин.“ Беше толкова освобождаващо, защото наистина човек може да зацикли във възхищението си към някого. Подходът на Заида беше добър по свой си начин, защото ни позволи някак да я изследваме, да играем с нея без да твърдим, че представяме истината за Туве Янсон. Истината я знае само Туве.
:
Дядо Ви и баба Ви, които са актьори, са били приятели с Туве Янсон. Вие срещнахте ли я лично в живота си?
Всъщност да. Срещнах я като дете. Тя и Тулики Пиетила, нейната партньорка, бяха веднъж на вечеря у нас.
:
Имате ли любим разказ от Туве Янсон?
О, толкова са много. Харесвам полу-автобиографичния й роман „Дъщерята на скулптора“. Там има много великолепни истории за нея, за живота й като дете, за семейството й. Всъщност сега чета разказите й за възрастни за аудио книга. Така че това е нещо, върху което работя в момента. Туве е като проект в развитие… Никога няма да я оставя. За мен е чест. Ако човек работи с нейното творчество, той е в рая.
Hello, Alma. Congratulations on your Golden Globe and European film awards nominations. I am only thinking that you should have been nominated already 3 years ago for your role in “Tove” …
Oh, thank you so much (laughing)
So, if you allow me I will start with a few questions about Tove, which I have been longing to ask you.
Sure.
:
Are all women in Finland like Tove – able to chop wood and fix their own electricity?
I think Finnish women are very capable of chopping wood and fixing stuff. It goes back also to the time around the war when all the men went away and the women had to take a lot of responsibility back home. The Finnish woman is very strong and very capable of handling things. Finland was one of the first countries to have the voting for women. So equality has been strong in Finland for quite a while. I hope we won`t forget how to chop wood. It is a very good skill to have.
:
You have played Tove Jansson in theater and in film. Is there any difference? Which was a bigger challenge?
Both were super challenging. I mean ..it is a dream to be Tove Jansson. I admire her so much. And it is also very difficult to portray someone who had lived, to make a biopic and to do this person justice and then to do justice to someone like Tove Jansson …It was very nice that Zaida Bergroth who directed told me “Alma, you know, this is an impossible task. We can only fail. But let’s fail in an interesting way.” This was so liberating because one can really get stuck with admiring someone so much. Zaida’s approach was very good because then we got to somehow explore her and play with her without claiming to be like “this is the truth about Tove Jansson”. Only Tove knows that truth.
:
Your grandparents, who are also actors, have been friends with Tove Jansson. Did you meet her personally?
Actually yes. I met her when I was a kid. She and Tuulikki Pietilä, her partner, came to our house for dinner one time.
:
Do you have a favorite short story from her?
Oh, they are so many. I like “Sculptor’s daughter”. There are so many wonderful stories about her like how she grew up when she was a kid, and how that family worked. Now I am actually reading her short stories for adults as audiobooks. So I am working on that as we speak. Tove is an ongoing thing… I will never let her go… I am honored. If you get to work with her material, you are in heaven.
Във филмите „Туве“, „Четирима непораснали възрастни“ и „Паднали листа“ играете силни жени. Те може да понасят удари, но знаят какво искат. Филмите ли Ви намират или Вие тях? Отъждествявате ли се с тези жени или просто Ви допадат героините?
(смее се) Мистерия е как тези роли идват при мен. Не знам как се случва, но се чувствам свързана с всяка от тях. Работих здраво, за да се свържа с тях, да влезна под кожата им и някак „да представя“ техните истории. Вярно е, че всички те са силни … напр. Анса (“Паднали листа“) е много независима и горда жена, въпреки че попада на скапани работи, където се отнасят с нея отвратително. Тя обаче може да си плати наема и да сложи храна на масата. И не зависи от обществото или от някой мъж. Може да се грижи за себе си и мисля, че е много горда с това. Но тя е и много самотна. Като в капан е. Все пак се чувства доста удобно в своя самотен балон, защото никой не я безпокои. Нещата някак са под неин контрол. После се появява този мъж и тя не иска нищо друго освен да бъде безпокоена от него. А това изисква голяма смелост: да допуснеш някого до себе си.
:
„Анса“ означава „капан“. Означава ли нещо Вашето име „Алма“?
На испански означава „душа“. На турски мисля, че значи „ябълка“. Това е старинно име. Когато растях името „Алма“ беше основно изписано по надгробните камъни, но днес се раждат много малки Алми. Аз всъщност съм кръстена на един фар в морето между Финландия и Швеция.
In the films “Tove”, “Four little adults” and “Fallen leaves” you play strong women. They take blows but they know what they want. Do these films find you or you find them? Do you associate yourself with these women or they just appeal to you?
(laughing) It is mysterious how some roles come to you. I don’t know how that happens but I do feel connected to all of them. I worked very hard also to find the connection and to get under their skin and to somehow carry their story. It is true they are all strong … Ansa, for example, she is very independent and a proud woman even if she does very lousy jobs that treat her like shit. She can still pay her rent and put food on the table. And she is not dependent on society or a man, or anything. She can take care of herself and I think she is very proud of this. She is also very lonely. It is like a trap. She is still quite comfortable in her lonely bubble, because no one is disturbing her. She has some kind of control there. Then this guy comes in and she wants nothing else but to be disturbed by him. And that takes a lot of courage: to let someone in.
:
“Ansa” means a “a trap”. Does your name “Alma” mean something?
In Spanish it means “soul”, and “apple” in Turkish I think. It is a very old name. When I grew up it was mostly on the gravestones where people had the name “Alma” but now there are many small “Almas” coming. But I am actually named after a lighthouse that is in the sea between Finland and Sweden.
Във филма „Паднали листа“ има много тишина, а разговорите между героите са доста директни. Такива ли са финландците или това е само при Аки Каурисмаки?
Предполагам, че това е клише за финландците, но едно от най-тихите места, където можеш да попаднеш, е финландски автобус – никой не говори и, ако не ти се налага, не сядаш до никого (смее се). Това е Финландия и можете сами да се уверите, ако се качите на автобус там. Да, доста сме известни с тишината и в някои култури това кара хората да се чувстват изключително неудобно, но във Финландия, мисля, че най-ценното време, което можеш да споделиш с някого, е когато можете да помълчите заедно. В тишината вървят много разговори.
:
Как е възможно след филм за самотата, изолацията, алкохолизма и загубата на работа хората да излизат от киносалона усмихнати?
Да! Човек излиза с такова топло чувство, а там (във филма) хората преминават през трудни времена. Необходим е Аки Каурисмаки, за да се получи това. Той е великолепен. Може би и защото във филма има много повече сол, отколкото захар, и затова някак му вярваш … Животът понякога наистина е труден…
:
Обстановката в „Паднали листа“ е старомодна. Дали Аки Каурисмаки смята, че любовта е старомодна или че този вид нежна любов е старомодна? Или просто изразява някаква носталгия?
Предполагам, че има известна носталгия, но същевременно той създава една приказна атмосфера, в която смесва всички тези нива във времето , с което всъщност изпраща филма извън времето. Мисля също така ,че Анса е много модерна героиня. Начинът, по който казва на Холапа „Обичам те, но няма да търпя пиенето ти, трябва да се справиш с проблема и след това можеш да се върнеш“ … това не е старомодният начин. Старомодният начин щеше да е „Ще те спася“ и след това тя щеше да потъне в неговия проблем. Анса обаче не го прави и мисля, че това е доста съвременно. Впечатлена съм, защото в такъв момент е много болезнено да направиш този избор.
There is a lot of silence in the movie with quite direct talk between the characters. Are Finnish people like this or it is just Aki Kaurismaki?
I guess it is the cliché of the Finnish people but one of the most silent places you can find is if you go on a Finnish bus – nobody talks and if you don’t have, you don’t sit next to anyone. (laughing) This is Finland and you will see that if you go there and jump on a bus. Yes, we are quite known for our silence and in some cultures that makes people extremely uncomfortable but in Finland I think the most precious time you can share with someone is when you can be silent together. There is a lot of dialogue going on in the silence.
:
How can a movie about loneliness, isolation, job loss, alcoholism make people go out of the cinema smiling?
Yes! One has such a warm feeling and they have such rough times there. It takes Aki Kaurismkaki to pull that off. He is brilliant. It is also maybe because there is so much salt, much more than sugar that one kind of believes it …Life is really tough sometimes.
:
The setting of “Fallen leaves” is old fashioned. Does Aki Kaurismaki think that this kind of love is old fashioned, or that this kind of tender love is old fashioned? Or he is just expressing some nostalgia?
I guess he is a little bit nostalgic but he also creates this kind of fairy-tale where there is no time. He mixes all of these time levels and it makes it timeless. I also think that in a way Ansa is a very modern character. The way she says to Holappa that “I love you but I won’t have your drinking, you need to fix your problem and then you can come back” … this is not the old-fashioned way. The old fashioned way would have been “I am gonna save you” and then she would have been drowning in his problem. But she is not doing it and I think it is quite modern. I am impressed because it is so painful at that point to make that kind of choice.
Сега пътувате много с „Паднали листа“, срещате най-различни хора, около Вас много се шуми. Как Ви се отразява това? Уморихте ли се? Искате ли вече да се върнете към театъра?
Аз наистина обичам да говоря с хората. Имам толкова много години в театъра. Там споделяш директно вечерта или момента с публиката – това е най-ценното при него и то наистина ми липсва. Когато снимам … нямам тази връзка и театралната актриса в мен е много щастлива от пътуването с филма и разговорите с публиката, тъй като това е възможност да видя как е приет и какво в него вълнува хората. Да, наистина ми харесва … от Кан до януари пътувах доста с филма, но сега работя и над други неща, така че се получи добър баланс.
:
Театърът ли е Вашата голяма любов?
Той е голямата ми любов, но точно сега съм много любопитна по отношение на камерата, там има още да уча и моментът е много добър, за да мога да изследвам тази посока за известно време. Знам, че театърът ще бъде там и ми липсва, но сега е трудно да комбинирам нещата.
You travelled a lot with “Fallen leaves”, met many people. There is a lot of noise around you right now. How do you take it? Are you tired of it? Do you want to already go back to theatre?
I really like talking to people. And I have such a strong theatre background. There you share the evening or the moment with the audience – that is the most precious thing about it and that is what I miss really. When I am filming I don’t have that connection. So the theatre actress in me is very happy about the travelling with the film and the talks with the audience because of the opportunity to see how it lands and what in it awakens the people. So, yeah, I really like that… I have been travelling quite a lot since Cannes until January but now I am also working on other things so there is a good balance.
:
Is theatre still you big love?
It is my big love but right now I am very curious about the camera. There I have a lot to learn and I am in a very fortunate place that I get to explore this for a while. I know the theatre will be there and I miss it but it is hard to combine things right now.
Имате толкова чаровна усмивка. Някак ми е трудно да си Ви представя в ролята на злодей. Все пак бихте ли се наели с такава роля?
Оoо, играла съм някои жени с трудни характери. Разбира се, че бих се наела. За мен актьорството е изследване на това, какво е човекът. Всички негови аспекти са много интересни, включително и тъмните страни. Не трябва да бягаме от тях. Актьорът винаги трябва да е готов да защитава своята роля, а понякога това изисква ужасно много състрадание … да разбереш защо някой прави това, което прави.
:
Трябва да се борим със стереотипите, но трябва ли да се борим и с табутата?
Вероятно, или поне с патриархалния ред на нещата. Мисля, че трябва да сме отворени за алтернативни пътища.
You have such a lovely smile. I find it difficult to picture you as a villain. Would you be interested however, in playing one?
Oh, I played some tough women. Of course. For me acting is to explore what it is to be human. All these aspects are very interesting and also the dark sides. We shouldn’t shy away from those. The actor you should also be prepared to defend his role and sometimes that takes a lot of compassion….to be able to understand why someone does what he does.
:
We should challenge stereotype but should we challenge taboos?
Probably. At least the patriarchal order of things. I think we should be open for alternative ways.
В какви филми предпочитате да играете: филми, които гъделичкат емоциите или мисълта?
Ами, смесица от двете, предполагам, е най-добрият вариант, но ако филмът събужда състрадание и ако човек започне да вижда неща, които по-рано не е виждал като напр. друга социална класа или това,че хората са хора навсякъде и че не само богатите и успешните имат право на интересни истории, е някак обратното, мисля, първо се гъделичка емоцията, а след това разума. Да, състраданието е наистина страхотно чувство, ако можеш да го събудиш в себе си. Това е, от което имаме нужда сега.
:
В днешния свят, имаме нужда от повече тишина или от повече разговори?
Предполагам, че имаме нужда от добър диалог. Ако ще говорим, трябва да имаме конструктивен диалог и повече да се вслушваме един в друг вместо да си крещим. Сега е едно много шумно време. Мисля също, че тишината би била много здравословна, а когато решим да говорим може би трябва да подбираме по-внимателно думите си, защото хората хвърлят провокации по най-различни странни начини и това не води до нищо добро.
:
В търсене на крещяща тишина …
Да. Нека оставим птиците да говорят. Нека ги послушаме…
What kind of films would you prefer to play in: films that tickle the emotions or the reason?
Well, kind of both I guess is the best way but if it awakens some compassion and if you start to see things you didn’t see before like another social class or that people are people everywhere and it is not only the rich and successful who have right to interesting stories, it is kind of the opposite I think. Yeah, compassion is quite a great feeling if you can awaken that. That is what we need right now.
:
In nowadays world, do you think more a world of silence or a world of talking?
I guess we need a good dialogue. If we should speak, we should have a constructive dialogue and listen to each other more than shouting. It is a very loud time now. I think silence would be quite healthy also, but then when we decide to speak maybe we should choose the words more carefully because people are throwing around provocations in bizarre ways that lead to no good.
:
In search of a loud silence somehow…
Yes. Let the birds talk for a while …Let’s listen to the birds…
Вижте още
Килиън Мърфи: „Единствените ми две постоянни величини са да се предизвиквам и да се опитвам да не се повтарям“
Великолепният ирландски актьор с хипнотичен поглед Ки
