Антонио Саура: Много ми липсват разговорите с баща ми
Сценаристът и продуцент Антонио Саура е второто от седем деца на големия испански режисьор Карлос Саура. Антонио е продуцирал част от филмите на баща си. От няколко години е изпълнителен директор на компанията за разпространение основно на испаноезични и европейски филми „Latido Films”. Антонио Саура беше гост на 28-мия София филм фест, където представи документалния филм „Риоха – зема на хилядите вина“. Срещнахме се с него, за да си поговорим за предизвикателствата на продуцирането, за това какви са проблемите пред документалното кино, както и за спомените на Антонио от баща му и детството му.
Screenwriter and producer Antonio Saura is the second of acclaimed Spanish director Carlos Saura’s seven children. He has produced part of his father’s films For some years now Antonio Saura is the managing director of the sales agency “Latido films”, which focuses on the distribution of European and Spanish language films. He was among the guests of the 28th Sofia International Film festival where he presented the documentary “Rioja – land of the thousands wines”. We used the opportunity to meet Antonio Saura and discuss with him the challenges to film production, the main problems that documentary cinema faces, as well as Antonio’s memories of his father and his childhood.
The title of the interview is “Antonio Saura: I really miss the conversations with my father ”
Какво трябва да притежава един филм, за да Ви спечели да го продуцирате?
(смее се) Пенсионирам се от продуцирането. Последният филм, който продуцирах, беше „Сянката на Гоя от Жан-Клод Кариер“. Обичах всяка секунда в правенето на филма, но не и бюрокрацията по продуцирането му: не знаех дали данъчните няма да кажат, че нещо не е наред заради някой подпис или пък дали Министерство на културата няма да ме извика и да каже, че съм сбъркал някъде. Днес всичко е електронно и ако не отговориш правилно на онлайн въпросите, имаш проблем. Реших, че това вече ми идва в повече. Засега се опитвам да не продуцирам и да съм продавач на филми. Харесва ми, защото научавам най-различни неща. Когато продаваш филми, трябва да учиш за света, как той работи, каква е ситуацията в дадена страна, дали нейната икономика или култура се променят, дали платформите купуват такива филми и т.н. Но продуцирането е порок, вирус и не знам още колко ще удържа той да не проникне отново в мен.
:
В едно Ваше интервю казвате, че продуцирате, защото така можете да контролирате всичко. Да не би да сте се изморили от това контролиране на нещата?
Не, не. Обичам да продуцирам, защото харесвам … думата не е точно „контрол“. Просто обичам нещата да се случват. Проблемът за мен сега е, че не знам дали имам достатъчно сили да продължа да се излагам на предизвикателствата, свързани с това да осъществиш нещата. Продуцирането е представяно като нещо, от което забогатяваме и пушим цигари в басейните в Холивуд, но всъщност то е борба и много интелектуална работа: да намериш правилния сценарий, да осигуриш парите, те да са правилното количество, а когато свършат и когато режисьорът си е свършил работата, да се убедиш, че животът на филма продължава. Става дума за промотиране, разпространение, за това да не те ограбят пиратските сайтове, за това да се опиташ да възстановиш част от парите, които си вложил, да подсигуриш съществуването на филма. Един вид женен си за него. Режисьорът не е женен за филма. Той има красива любовна история с него. Това е разликата. И разбира се, красивите любовни истории винаги са по-вълнуващи, но продуцентът трябва да е женен за филма, а разводът може да му излезе много скъпо (смее се).
:
Имате поглед върху различни пазари, откакто продавате филми.
Да. Хубаво е да продаваш филми.
:
Кое му е хубавото?
Трябва да идентифицираш културните различия. Имаш например филм, в който някой яде … да кажем куче. Филмът ще се продава добре само в някоя азиатска държава, но няма да има успех в скандинавските страни. Трябва да оценяваш нещата, а междувременно светът се променя. Трябва да мислиш и за това какъв плакат ще е подходящ, какъв маркетинг – същото ли ще важи в Испания и в България? Не, защото моите актьори не са познати в България. Имам ли на плаката изображение, което ще окаже въздействие? Мога ли да съблазня зрителя? Всичко опира до съблазняването. Ние трябва да създадем правилната представа за филма, така че хората да си помислят „О, да, това може да проработи в моята страна“, например някой в Колумбия да каже, че български филм ще може да се гледа в неговата страна. А това не е лесно. И отнема много време за мислене.
What should a movie have to make you want to produce it?
(lauging) I am retiring from producing. The last movie I produced was José Luis López-Linares’ documentary “L`ombre de Goya par Jean-Claude Carriere”. I loved every second of it except for the bureaucracy of producing: I didn’t know whether the tax ministry wouldn`t say that something was wrong because of a signature or the Ministry of culture wouldn’t call me to say that I had done something wrong, Now everything is electronic and if you don’t answer the right online questions, then you have a problem. I decided that this was too much. So far I am trying not to produce and be a sales agent. I like it because I learn so many things. When you are selling movies, you have to learn about the world, how it works, what the situation in a country is, whether it is changing culturally or economically, whether platforms are buying such movies etc. But producing is a vice, a virus, so I don’t know how long I will hold this sickness entering into me again.
:
You have mentioned once that you are producing because you can have control on everything. So are you tired of this “control”?
No, no. I love producing because I like …the word is not “control”. I just want to make things happen. The problem that I am facing now is that I don’t know if I am strong enough to continue being exposed to the challenges related to making things happen. Producing is being presented as something from which we get rich and smoke cigarettes in swimming pools in Hollywood. But in fact it is struggling, fighting, it is a lot of intellectual work: it is finding the right screenplay, the right amount of money to do it and when the money is gone and the director has done the movie, you as a producer still have to make sure that the life of this movie happens. It is about promotion, distribution, about not being robbed by the pirates, it is about trying to collect some money back, about making sure this movie exists. So you are married to a movie. A director is not married to a movie. He has a beautiful love story with a lover. This is the difference. And of course, the beautiful love stories are always more exciting but the producer has to be married to the movie and the divorce could be very expensive. (laughing).
:
You have an overview of the different markets, since you are selling films.
Yes. It is beautiful to sell movies.
:
Why is it beautiful?
You have to identify the cultural differences. For example, you have a movie in which someone is eating …I don’t know …a dog. The film will run only in some Asian country but it will not run in Scandinavia. You have to evaluate and meanwhile the world is changing. You have to think what poster will do, what marketing – it is the same in Spain or in Bulgaria? No, because my actors are not known in Bulgaria. Do I have an image that has an impact? Can I seduce? It is all about seduction. We have to create the right awareness for this movie, so that people can think “Oh, yes, this can work in my country”. For example someone in Colombia can say that a Bulgarian movie will work in his country. Which is not easy and it takes a lot of thinking.
Повече документални или повече игрални филми продавате?
Игрални. Документалните са изключения. Платформите днес купуват добри криминални и спортни документални филми. Много е трудно да защитиш един креативен документален филм. Последният ни пример е с колумбийския „Alis”. Абсолютен шедьовър. Спечели „Generation” в Берлин, беше на 120 фестивала, но беше толкова трудно да го продадем, защото няма публика, която да отиде да го гледа. Т.е. имаме документален филм и без значение колко е невероятен, той се състезава със „Спайдърмен“. Човек трябва да плати същите пари, за да го гледа на голям екран.
:
Как можем да поправим това?
О, не, не, не. Станах циничен. Аз съм продавач. Не продуцирам. Не искам да поправям нищо. Защо да го правя? Трябва да се приспособявам. А това е различно.
:
Много е различно …
Човечеството винаги се е адаптирало. То не е поправяло. Какво можем да направим? Да се опитаме да провокираме, мъничко, тук и там, опитваме се да представим неща, които са много добри, така че трансформацията да се случи.
:
Може ли тогава да кажем, че днес най-голямата задача на киното е да се опитва да провокира?
Това е красив въпрос, но и подвеждащ. Мисля, че задачата на аудиовизуалното е да помага на комуникацията между хората на всички различни нива. Но задължение на киното? Не, то служи повече на свободата, отколкото да има някакво задължение. То заслужава възможността да е креативно и ново. Ако му наложиш задължение – какво да е то? Комунистическото, което илюстрира масите? Или това, което имахме в Испания – да учиш масите на католицизъм? Не, благодаря! А тук говорим за шедьоври, представящи колко страхотни са едни ужасни неща. Мисля, че киното има силата, и ние трябва да я защитаваме, да изследва, да открива и да намира и ако намира, защото това доставя удоволствие на публиката – добре, или ако намира, защото това доставя удоволствие на фестивалите – пак ок, но то трябва да е честно. Единственото, което искам от един филм, който представям, е да бъде етичен.
:
Ние тук имаме фестивал, посветен на документални филми за изкуството и културата. Те успяват да развълнуват хората, да възбудят умовете им, да ги направят щастливи. Но е тъжно, че не достигат до по-широката аудитория. Какво да направим, за да могат такива филми да стигнат до повече хора?
Съгласен съм с Вас, че е тъжно. Те никога няма да стигнат до широката аудитория. Поне не сега. Но имат правото да съществуват. И това е смисълът. И те съществуват. Ако хората искат да ги потърсят, те ще ги намерят. Мейнстрийм платформите и дистрибуторите търсят онова, което се продава най-много, а за съжаление, това не са най-добрите неща. Най-добрите неща, за жалост, са за една елитна група от мислещи хора. Но интернет не е за елита от мислещи, а за масовия вкус и потребление, което означава, че определени хора, като нас, трябва да балансираме между масовото потребление, т.е. бизнеса, и качеството, т.е. нашата мечта. Трудно е, защото трябва да плащаме заплати, наеми и т.н. Същото се случва в журналистиката днес. Ако някой публикува сега история за изнасилване, ще има хиляди кликове повече от моето интервю тук. Това е светът, в който живеем и не можем да избягаме от него, но трябва да му помогнем да бъде по-добър. И това се опитваме да направим. Да помагаме по малко.
Учудвам се, че не ме питате за баща ми …
Do you sell more documentaries or more fiction movies?
Fiction. Documentaries is exceptionally. What platforms buy now is good crimes and sports people documentaries . It is very difficult to defend a creative documentary. Our last experience is a fantastic Columbian documentary called “Alis”. An amazing masterpiece. It won “Generation” in Berlin, it went to 120 festivals but it was so hard to sell it because there is no audience that will go to watch it…I mean you have a documentary and no matter how brilliant it is, it competes with “Spider man”. It is the same amount of money you pay to watch it on the big screen.
:
So, how do we fix this?
Oh, no, no, no. I have become cynical. I am a salesman,, I am not producing. I don’t want to fix anything. Why should I? I have to adapt. It is different.
:
It is very different…
Humanity has always adapted. It has not fixed. So what can we do? We can try to provoke, a little bit, here and there. We try to present things that are very good so transformation may happen.
:
So can we say now that the main task of cinema today is to try to provoke?
That is a beautiful question but it is a tricky one. I think that the task of the audiovisual is to help the communication among people in all the different levels. But a duty for cinema? No, it serves more freedom that to have a duty. It deserves the possibility of being creative and new. If you put a duty to cinema – what should it be? The communist duty to illustrate the masses? Or like what we had in Spain – to teach the masses on Catholicism? No, thank you! And we are talking about masterpieces presenting how great are horrible things. I think cinema has the power, and we have to defend it, to explore, to discover and to find and if it finds because this pleases the audiences – fine, or if it finds because this pleases festivals – also fine but it has to be honest. The only thing I ask about the movies that I represent is they to be ethical.
:
Here we have a festival devoted to arts and culture documentaries which excite people, excite their minds and make them happy. It is really sad that such kind of movies can`t reach the big audience. What to do to make them have a broader outreach?
I agree with you that it is sad. They will never reach the broader audience. Not now. But they deserve the right to exist. And that is the whole point. They exist. If people want to look for them, they will find them. Mainstream platforms and the distributors look for the most selling thing and the most sellable things are not the best things.
The best things are unfortunately for an elite of thinkers. But Internet is not about the elite of thinkers. It is about mass consumption, which means that certain people, like us, we have to balance between mass consumption which is the business and quality, which is our dream.
It is a difficult balance because we have to pay salaries, rentals, etc. The same happens in journalism nowadays. If you put now some story about raping, it will have a 120 000 more clicks than anything of my interview here. This is the world we live and we cannot escape from it but we have to help the world to be better. And that is what we try to do. To help a little bit.
I am surprised you are not asking me about my father …
Това е следващият ми въпрос. Минаха година и два месеца откакто изгубихте баща си. Какво Ви липсва най-много от него?
Не мога да кажа, че наистина ми липсва, защото през цялата тази година му отдавахме почит по цял свят. И най-хубавото беше да открия колко е обичан и почитан, което, докато той беше жив, някак не осъзнавах. Тук в България хората ми казаха, че през 70-те и 80-те години неговите филми са били изключително важни за революционно настроените режисьори, че филмите му са се изучавали в някои училища. Трогателно е.
Всъщност баща ми е по-осезаемо с мен сега, отколкото преди. Но какво ми липсва? Винаги беше страхотно да разговарям с него, особено за филми. Понякога той не беше съгласен с мен. Моят вкус е по-отворен от неговия, но винаги беше много хубаво, когато разговаряхме. Наистина ми липсват тези разговори.
:
Продуцирали сте някои от филмите му. Беше ли сътрудничеството с баща Ви по- различно от това с други режисьори?
Работил съм с него по три от филмите му, по една театрална постановка и по една изложба. Винаги се шегувам, че причината да продуцирам първия филм беше да мога да кажа „Не!“ на баща ми. Отмъщението на сина. Но истината е, че беше удоволствие – той знаеше повече от мен за определени неща, аз пък бях добър в други, които на него му куцаха. Допълвахме се и беше страхотно. Първото ми сътрудничество с него беше в танцувалната адаптация на пиесата „Саломе“ на Оскар Уайлд. Беше великолепно да работя с него.
:
Ще видим ли някой интересен испаноезичен филм на българските екрани?
Ами мексикански филм спечели СФФ. Определено ще има нещо за баща ми следващата година.
:
Трябва да сте имали невероятно детство, живеейки в такава творческа обстановка. Има ли някакъв определен момент, който помните с много обич и който бихте споделили с нашите читатели?
Никога не съм се хвалил с детството си, защото бях много срамежлив. Но да, не само първата част от детството ми, с баща ми и майка ми, но и втората част, с Джералдин Чаплин като моя мащеха, пътуванията ми по снимки на филми, срещата с Чарлтън Хестън, после на снимките на „Нешвил“ – с Робърт Олтман, беше някакъв фантастичен живот, който Джералдин Чаплин и баща ми ми дадоха. И когато в къщата ти са Ракел Уелч и Фей Дънауей си е направо невероятно. Но винаги съм се опитвал да крия това от израстването си. Когато отидох със стипендия „Фулбрайт“ в Ню Йорк и Джералдин ми даде списък с имена на всичките й добри приятели там, с които мога да се видя, аз не звъннах на никого. Защото исках да съм себе си, да се науча и да правя нещата, които исках за себе си. Срещнах и Чарли Чаплин… и чак сега, когато остарявам, осъзнавам колко невероятно е било всичко. Имам и страхотна майка. Тя работеше като автор и режисьор на документални и рекламни клипове и филми. И с нея се гордея много. Най-хубавото във всичко това е възхищението ми към интелигентните жени, защото бях заобиколен от фантастични жени. Баща ми беше там, но всъщност майка ми и Джералдин … Джералдин ми откри англосаксонската литература – четях книгите, които тя ми препоръчваше, когато бях на 13-14 години. Бях късметлия. Следвах мечтите си и се опитвам да мисля. Мисленето е същественото. Мисленето и откриването на нещата от живота, срещата с интелигентни хора и ученето. Ние сме тук на тази земя, за да се учим. Затова и толкова обичам сега да се занимавам с международна продажба на филми. Научавам нещо ново всеки ден.
:
И задоволявате любопитството си за света.
О да, а то е много голямо …
This is my next question. It is been a year and two months since you lost him. What do you miss most about your father?
I cannot really miss him because we have been giving homages to him all this year. What has been the most beautiful about it was to discover how much he was loved and admired, which during his life, somehow I wasn’t aware of. Here in Bulgaria people are telling me that his movies in the 70s and 80s were extremely important for the revolutionary filmmakers, how much he was studied in the schools in some places. It is really overwhelming.
Actually my father is more present now than he was before. But what do I miss? It was always great to talk with my father, especially about movies. He wasn’t all the time agreeing with me. I was more open with my taste than he was. But it was always good to talk with him. I really miss the conversations.
:
You have produced some of his movies. Was working with your father very different from working with other directors?
I have worked with him on three of his films, a theater play and an exhibition. I always make a joke and I say that the reason I produced the first movie was to be able to say “No!” to my father. The revenge of the son. But the truth is that it was a pleasure –he knew more than me in certain aspects but I was also good in certain other aspects, where he was not. We complemented each other and it was fantastic. My first work with him was the dancing adaptation of the play “Salome” by Oscar Wilde. It was brilliant working with him.
:
Are we going to see some interesting Spanish language movies in the Bulgarian cinemas?
A Mexican movie won the Sofia Film Fest award. Definitely there will be something about my father next year.
:
You must have had an amazing childhood, living in such a creative environment. Is there any particular moment that you are very fond of and can share with our readers?
I have never boasted about my childhood because I was very shy. But yes, not only the first part of my childhood with my father and my mother but also the second part of it, with Geraldine Chaplin, my step mother, the travelling to the shootings, the meeting with Charlton Heston, then on the set of “Nashville” – with Robert Altman, it was fantastic type of life. Geraldine Chaplin and my father gave me. And when you have in your house Rachel Welch, Fay Danaway it is quite amazing. But I have always tried to hide that from my upbringing. So when I went with a Fulbright scholarship to New York and Geraldine gave me the names of all good friends that I can meet there, I never called anyone. Because I wanted to be myself, teach myself and do the things that I wanted for myself. I also met Charles Chaplin … and it is only now as I am getting older that I am realizing how fantastic it all was. And I have a great mother as well. She worked as a documentaries and ads director. I am very proud of her as well. The best thing of all that is my admiration for intelligent women because I was surrounded by fantastic women. My father was there but really it is my mother and Geraldine …Geraldine introduced me to Anglo-Saxon literature – I was reading the books that she was recommending me when I was 13-14. I was very lucky. I followed my dreams and I try to think. Thinking is essential. Thinking and discovering life, meeting intelligent people and learning. We are here to learn. That is why I love so much now doing international sales. I am learning every single day.
:
And you are satisfying your curiosity about the world…
Oh, yes, I have a lot of curiosity …
