„Ехото на руините“ – необичайният музей, разказващ чрез звук историята на отминали времена
Материалът е история, пространството е сцена, звукът е разказвач – така накратко може да бъде описан новият и твърде необичаен музей, който преди броени дни отвори врати в сърцето на бившата индустриална зона Циншуейтан, в град Джуджоу (провинция Хунан, Китай).
Необичайният музей носи поетичното име „Ехото на руините“ и е дело на създаденото през 2023 г. китайско архитектурно студио „1Y Architects“. Той представлява нестандартно пространство, в което се преплитат звук, памет и материали от миналото. Структурата му е едновременно сурова, поетична и дълбоко свързана с мястото. За него архитектите от студиото споделят, че е „свободен от белите кубове и стъклените витрини“ на традиционните музеи. При този музей има минимално използване на нови материали, липсват декоративни елементи, а конструкцията изглежда така, сякаш винаги е била част от мястото.
„Ехото на руините“ наистина е много далеч от традиционната представа за музей. При него няма покрив, остъкляване, експонати или информационни табели. Вместо това посетителите се движат през открито пространство, изпълнено със звукови инсталации – записи на машини, гласове на работници, индустриални ритми, които някога са били пулсът на района.
Мястото е превърнато в акустичен архив, който разказва неговата история чрез звукови, а не чрез визуални образи. Вместо да заличи следите от индустриалната епоха, проектът ги е превърнал в основа на този изненадващ съвременен музей на открито.
Една от най-силните концепции на проекта е неговата архитектура, която буквално „говори“ чрез материалите, използвани за построяването на музея. А това са рециклирани материали от разрушените фабрики в района: тухли, керемиди, бетонни фрагменти, всички те събрани в габиони, които оформят пространството, състоящо се от звукови коридори, където посетителите чуват записи от индустриалното минало, отворени площадки, които смесват звуците на града със звуковите инсталации и звукови ниши, оформени от габионни стени, които създават акустични „джобове“. Порестата структура на музея абсорбира и пречупва звука, създавайки естествена звукова среда.
Проектът на „1Y Architects“, който е с обща площ около 380 кв.м. показва едновременно внимание към идеята за устойчивостта и уважение към труда на поколения работници.
През 20-ти век Циншуейтан е бил един от най-големите индустриални центрове в Китай. Там е имало над 200 предприятия, хиляди работници, непрекъснат шум от машини. С въвеждането на по-строги екологични стандарти много фабрики затварят, а районът остава изоставен и безмълвен. Музеят „Ехото на руините“ връща този звук – не като шум, а като спомен, като културен пласт, който не бива да бъде забравен.
Освен самия музей, проектът включва и прилежащи към него паркови площи, като така той се превръща в обществено пространство за разходки, срещи и събития. Той е пример за градско обновяване, при което миналото не се заличава, а се препрочита и вплита в съвременния живот.
Вижте още
Каменните кариери като сцени за култура
Сред планинския пейзаж на окръг Дзинюн, провинция Джъд
Големите майстори на фотографията: Поезията в снимките на Дон Хун-Уай
Китайският фотограф Дон Хун-Уай е едно от светилата на
„Root bench“ – когато пейката в парка не е просто пейка
Публичното изкуство има съществена роля в общественот

