7 май 1824 – Премиерата на един музикален шедьовър
На днешната дата преди 200 години във Виена е премиерата на едно гениално музикално произведение – Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен. Най-известната и разпознаваема в света творба на немския композитор е създадена в периода 1822-1824 г. Тази хорова симфония е последната изцяло завършена симфония на Бетовен. Най-известната част на произведението е четвъртата, която включва изпълнение от хор и четирима солисти. Текстът е адаптация на поемата на Шилер „Ода на радостта“. Оттам идва и по-популярното название на частта.
А каква е историята на премиерата на тази велика творба? Въпреки че повечето от произведенията на Бетовен имат своята премиера във Виена, немският композитор искал тази на Деветата симфония да е в Берлин. Той смятал, че творбата му няма да бъде оценена в столицата на класическата музика, където според него напоследък вкусът бил доминиран от италианската музика и по-специално тази на Джоакино Росини. Когато приятелите и кредиторите му чуват неговата идея за Берлин, те веднага се заемат да го разубеждават. Много музиканти и изпълнители от Виена дори подписват петиция с искане премиерата да е във Виена. Поласкан от това обожания, Бетовен се съгласява и тази премиера да се състои в австрийската столица. Това се случва на 7 май 1824 г. в престижния театър Кертнертор. Залата на театъра е препълнена за премиерата, тъй като Бетовен не се е появявал на сцената там от 12 години. Сред зрителите са канцлерът Клеменс фон Метерних, музикантите Франц Шуберт и Карл Черни (има ли човек учил пиано, който да не знае тези две имена! J) и др.
По време на премиерата на Деветата симфония Бетовен вече е почти напълно глух. Той все пак е на сцената да дирижира своето произведения, за което е събрал най-големия оркестър някога събиран от него и в който влизат почти всички най-известни тогава музиканти на виенската сцена. Всички те обаче са инструктирани да следят само палката на капелмайстора на Кертнертор Михаел Умлауф, за да не настъпи какофония.
Сопрано и алт изпълненията на това първо представяне на симфонията са поверени на младите музикални звезди, сестрите Хенриете Зонтаг и Каролине Унгер. Смята се, че именно Унгер е тази, която след края на симфонията се приближава до Бетовен, който продължава да дирижира и нежно го обръща към публика, за да види нейните бурни аплодисменти.
Деветата симфония на Бетовен е едно от върховите постижения на европейското музикално изкуство и на музиката изобщо. През 1985 г. Европейският съюз приема фрагмент от четвъртата й част за Химн на Европа.
Вижте още
„Елфи“ – суперструктурата на Herzog & de Meron
Вече близо седем години сградата на Филхармонията на Е
