Уес Монгомъри

Уес Монгомъри – легендарният джаз китарист от Индианаполис

„Доброто пиано е настроено, но китарата – може да я настроиш перфектно и половин час по-късно нещо да се случи“, казва американският виртуоз на китарата Уес Монгомъри.  Той е сред най-значимите фигури в историята на джазовата китара, наред с Джанго Райнхард и Чарли Крисчън и е повлиял на огромен брой последователи. Монгомъри е известен с необичайната си и уникална техника на подръпване на струните с палеца си и с редовното използване на октавни интервали и акорди, което му придава специфично звучене. Природно музикален и талантлив, самоукият китарист достига сам до върховете на джазовата музика.

Уес Монгомъри

Джон Лесли „Уес“ Монгомъри е роден в Индианаполис (щата Индиана) на 6 март 1923 г. в семейство с много деца. Още като дете родителите му се разделят и Уес и двама негови братя се преместват да живеят в Кълъмбъс, Охайо, заедно с баща си.

5
John Coltrane
Уес Монгомъри и Джон Колтрейн

Първата китара, която Уес получава, е подарък от по-големия му брат Монк (също музикант), който напуска училище и започва да продава въглища и лед. Китарата, купена от заложна къща, е четириструнна и въпреки, че Уес прекарва дълго време да репетира с нея, по-късно споделя, че тя е била напълно безполезна и е трябвало да започне цялото си обучение отначало няколко години по-късно, когато се сдобива с шестструнна китара.

wes-montgomery-the-incredible-jazz-guitar-of-wes-montgomery-Cover-Art
71Y7gGEV4TL._AC_SL1400_

Още преди да е навършил 20 години Уес Монгомъри вече работи като заварчик и е женен. По време на танци с жена си, чува изпълнение на Чарли Крисчън, което го провокира на следващия ден да си купи китара и да започне отново да свири. Близо година Монгомъри прекарва денонощно в опити да имитира свиренето на своя кумир.  Това е времето, в което започва да използва вместо перце палеца си, а причината за това се оказва тривиална: съседка непрекъснато се оплаква от шума на китарата, който Уес установява, че се тушира, ако използва палеца си. Музикантът продължавал да репетира по този начин и когато идва моментът за първия концерт, той уверено започва да свири, използвайки перцето. Тогава установява, че всъщност свирейки така, не може да различи струните и музиката не му се получава. Наложило му се да захвърли перцето и да засвири по своя си уникален начин. Така Уес научава сам китарата и въпреки, че не е имал намерение да става музикант и не може да чете ноти,  бъдещето му е предопределено. Започва да свири нощем в клубове в Индианаполис,  имитирайки солата на Крисчън, докато денем работи във фирма за млечни продукти.

В продължение на две години Уес свири с групата на Лайънел Хемптън. Любопитен факт е, че Монгомъри се страхува да лети и докато групата се придвижва бързо от едно до друго място със самолет, неуморимият Уес прекарва безкрайни часове в пътуване от града на град, за да присъства на концертите.

Още млад музикант Уес Монгомъри има възможността да свири с Чарлс Мингъс, Милт Бюкнър и Фатс Наваро. През 1959 г. в рамките на американско турне в Иниданаполис, където Монгомъри се завръща на 17-годишна възраст, гостува легендарният саксофонист Кенънбол Адърли, който е зашеметен от свиренето на „легендата на китарата от Индианаполис“. Именно с негова помощ през 1959 г. Уес Монгомъри подписва със звукозаписната компания „Riverside Records“ и се заема с първия си албум. Джазменът има седем деца, което го принуждава през 60-те години на миналия век да се насочи към по-комерсиалната музика.   

Buddy Monk Wes
Уес с братята си Монк и Бъди Монгомъри

През 1960 г. излиза албумът „The incredible jazz guitar of Wes Montgomery”, който му носи огромна популярност. От този момент, ако не се брои периодът на сътрудничество със секстета на Джон Колтрейн, до края на живота си, Уес Монгомъри е водещата фигура в групата, която прави с братята си – „Montgomery Brothers“.

Уес Монгомъри умира от инфаркт през 1968 г., когато е само на 45 години.  Много музиканти през годините му посвещават свои музикални парчета. Сред тях е и Стиви Уондър, който пише „Bye bye world” и “We all remember Wes”, по-късно записана и от Джордж Бенсън.