![Триадичен балет Оскар Шлемер](https://antrakt.bg/wp-content/uploads/2023/01/TriadicBallet_main.png)
Баухаус: Легендарният Триадичен балет на Оскар Шлемер
20-ти век е богат на художествени експерименти, пърформанси, смесвания на различни видове изкуство, провокативни, символични и абстрактни актове.
Сред това арт многообразие обаче изпъква една постановка, която миналата година навърши 100 години и въпреки достолепната си възраст все още изглежда смела и авангардна. Тя периодично бива съживявана от балетмайстори за съвременни театрални фестивали, както и от фотографи и дизайнери. Става дума за Триадичния балет на германския художник, скулптор, дизайнер и хореограф Оскар Шлемер. Премиерата на постановката се състои през 1922 г. в Щутгарт.
![](https://antrakt.bg/wp-content/uploads/2023/01/TriadicBallet2-1024x662.jpg)
„Триадичният балет“ е създаден от Шлемер като експериментално студентско представление, но както много други неща, замислени и осъществени в рамките на течението Баухаус, добива култов статус и оказва огромно влияние не само върху театралното изкуство, но и върху живописта, скулптурата и дизайна.
![TriadicBallet6 TriadicBallet6](https://antrakt.bg/wp-content/uploads/elementor/thumbs/TriadicBallet6-q0keppcnem5z5inkcfvdzstego2fououteh3qwtxbw.jpg)
![TriadicBallet4 TriadicBallet4](https://antrakt.bg/wp-content/uploads/elementor/thumbs/TriadicBallet4-q0kepoet7s4otwoxhxgrfb1xva72h5l4h9tm9mvbi4.jpg)
Както е добре известно школата „Баухаус“ въплъщава идеята за синтез на изкуството и занаятите с цел организация на жизненото пространство на човека съгласно законите на изкуството.
![](https://antrakt.bg/wp-content/uploads/2023/01/TriadicBallet10-1024x606.jpg)
В първите три години от съществуването на „Баухаус“ нямало театрална школа. Тя е създадена през 1922 г. като първият й ръководител Лотар Щрайер не се задържа дълго и школата е оглавена от Оскар Шлемер. С неговото назначаване започва една легендарна театрална „Баухаус“ епоха.
![TriadicBallet9 TriadicBallet9](https://antrakt.bg/wp-content/uploads/elementor/thumbs/TriadicBallet9-q0key7s0d9zm60800qyoz76qzfuyd8onuj6ej3iwn4.jpg)
![TriadicBallet8 TriadicBallet8](https://antrakt.bg/wp-content/uploads/elementor/thumbs/TriadicBallet8-q0key5wbzlx1isaqbq5fu7ntso47xuh769vfkjlozk.jpg)
За Оскар Шлемер, който е художник и скулптор, сцената му дава уникална възможност да използва цветове и форми в динамика. За разлика от статичните изкуства като живописта и скулптурата, при сценичната постановка има едно допълнително измерение – времето. Шлемер идва в Баухаус когато е на 33 години. Зад гърба му вече са сътрудничество със знаменитата авангардна галерия Der Sturm, собствената му галерия Neuer Kunstsalon, създаването на фреските в изложбената зала на Германската трудова федерация в Кьолн. След като оглавява сценичните изкуства в Баухаус, той започва да организира легендарни вечеринки и фестивали. Негови например са идеите за Мълчаливите вечеринки, на които можело да се общува само с жестове, както и за Фестивала на метала.
![](https://antrakt.bg/wp-content/uploads/2023/01/TriadicBallet15-1024x576.jpg)
Първата версия на Триадичния балет се състои от 12 танцувални номера, като във всеки от тях на сцената има само трима актьори. През 1926 г. Шлемер съкращава постановката до 8 номера и именно това е версията, която редовно се възражда от съвременните постановчици. Триадичният балет на Оскар Шлемер се превръща в истинска легенда, дискусиите и анализите за която не спират и до ден днешен. Хора от най-различни сфери на изкуството и културата намират в него математическо съвършенство, философски и метафизичен смисъл, футуристични прогнози за роботизирани хора, политическа и социална сатира. Истината е, че Шлемер създава съвършено нов вид театър, в който постановката няма сюжет и остава едно единствено нещо за наблюдение и изследване – взаимодействието на човека с пространството.
![](https://antrakt.bg/wp-content/uploads/2023/01/TriadicBallet12-1024x619.jpg)
„Човекът е организъм от плът и кръв, но също така и механизъм с размери и пропорции. Човекът е същество на емоцията, но и на разума и на много други дихотомии. Той носи двойствеността в себе си и много по-добре се примирява с нея вътре в себе си, отколкото когато тя е в абстрактните структури на изкуството извън него“.
![](https://antrakt.bg/wp-content/uploads/2023/01/TriadicBallet14-1024x649.jpg)
![](https://antrakt.bg/wp-content/uploads/2023/01/TriadicBallet13-1024x648.jpg)
Триадата е в основата на всяко нещо в постановката. Основните цветове са жълто, червено и синьо. Актьорите са трима, измеренията също – височина, ширина и дълбочина. Има и три основни геометрични фигури – кръг, квадрат и триъгълник. Когато попитали Оскар Шлемер защо е нарекъл балета „триадичен“, той отговорил така: „Защото три е изключително важно, забележително число, в което егоизмът и дуалистичният контраст се трансформират, за да отстъпят място на колективното“.
![](https://antrakt.bg/wp-content/uploads/2023/01/TriadicBallet7.jpg)
![TriadicBallet3 TriadicBallet3](https://antrakt.bg/wp-content/uploads/elementor/thumbs/TriadicBallet3-q0kfb28lxwkoronutd5c00t31s50pchwllq7z3a69k.jpg)
Главният елемент в Триадичния балет са костюмите, които за 10 години постановки и гастроли, Шлемер никога не променя. Те са направени от метал, тъкани, тел, дърво. За Шлемер тези обемни и фантастични одежди са инструментът, който диктува на актьора неговата роля. Те ограничават възможностите за движение на танцьора и така му задават съвсем малък набор от достъпни жестове и движения. Тези костюми обезличават човека – за зрителя става невъзвможно да отгатне пола и фигурата на артиста, чиито индивидуални черти са допълнително скрити от маска, която носи на лицето си.
![](https://antrakt.bg/wp-content/uploads/2023/01/TriadicBallet11-1024x657.jpg)