Сьорен Киркегор
05/05/2023

20 гениални мисли на Сьорен Киркегор

Датският философ, теолог и писател Сьорен Киркегор, 210 години от рождението на когото отбелязваме днес, е сред най-влиятелните мислители на 19-ти век и е част от Златната ера на датската интелектуална и артистична мисъл. Той е човек, който отказва да гледа на себе си като философ и заявява, че всичко, което прави е да пише за живота, за това как избираме да живеем, какво означава да си „жив“.  Киркегор е широко приеман като „бащата на екзистенциализма“, т.е. на философията, която изследва въпроса за съществуването. За него всеки човек трябва не само да се запита „Какво значи да съществуваш“, но и да даде своя собствен отговор на този въпрос чрез самия си начин на живот. Въпросът за субективното е в основата на неговата философия.

Според Киркегор ценностите, които човек споделя правят не само него това, което е,но и света такъв, какъвто е.

Сьорен Киркегор е роден в Копенхаген. Той е най-малкото от седем деца, много от които умират. Сьорен е крехко и изключително умно и странно момче, не без чувство за хумор и любимец на баща си, който е един от най-заможните търговци по това време и мечтае синът му да стане пастор. Но младият Киркегор тогава не приема върховенството на църквата и след смъртта на баща си решава да преживява като писател. Разваля и годежа с любимата си, в следствие на което е полуотлъчен от обществото и е обект на постоянни подигравки. Това кара Киркегор да се затвори в себе си и да изследва собственото си аз. Той мрази тълпата и иска да е личност, но осъзнава, че това е възможно само когато човек е част от обществото. В същото време за него систематизирането е пагубно и той всячески се стреми да го избягва. Желаейки непрекъснато да е различен Киркегор пише под различни псевдоними. В произведенията си пише с кодове и символи като цели да остави читателя сам да прави своите заключения и да формира своите представи. За него са важни не концепциите, а човешкото преживяване, опитът. Темите, които го вълнуват и които той засяга в творчеството си са: страхът, изборът, отчаянието, рискът, християнството и връзката на човека с Бога и др. Най-известните му произведения са „Или/или“, „Страх и трепет. Повторението“, „За понятието ирония с постоянно позоваване на Сократ“, „Стадии по жизнения път“ и др.  

На днешния ден си спомняме за големия датски философ с няколко негови великолепни мисли:

Да си човек не е факт, а задача

:

Животът може да бъде разбран само гледайки назад, но трябва да бъде живян, гледайки напред

:

Ако бях лекар и ми беше разрешено да предпиша едно лекарство за всички злини на света, щях да предпиша тишина.

:

Животът не е проблем, който трябва да бъде разрешаван, а реалност, която да бъде преживявана.

:

Има два начина да бъдеш заблуден. Единият е да вярваш на това, което не е вярно, другият – да отказваш да повярваш на това, което е вярно.

:

Докато пораствах си отворих очите и видях истинския свят. Започнах да се смея и оттогава не съм спрял.

:

Ако трябва да си пожелая нещо, няма да е нито богатство, нито власт, а страстното усещане за потенциал, младото и разпалено око, което вижда възможното.

:

Вярвам, че колкото повече човек страда, толкова повече има усет за комичното

:

Не пътят е трудността, а трудността – пътя.

:

Направи го или не го прави. И в двата случая ще съжаляваш.

Знанието е богатство, което не може да бъде откраднато.

:

Да посмееш, означава да загубиш за момент равновесие. Да не посмееш, означава да изгубиш себе си.

:

Тиранинът умира и господството му приключва, светецът умира и царуването му започва.

:

По-добре да опиташ нещо и да не успееш отколкото да не опиташ нищо и да успееш. Резултатът може и да е един и същ, но човек няма да е същият. Ние винаги израстваме повече чрез пораженията, отколкото чрез победите. 

:

Много от нас преследват удоволствието с  такава задъхана бързина, че често прехвърчаме покрай него.

:

Където има тълпа, има фалш.

:

Въпросът не е „да бъдеш или да не бъдеш“, а какви трябва да бъдем докато не сме.

:

По-добре да се изгубиш в страстта, отколкото да изгубиш страстта.

:

Истината винаги е у малцинството, което винаги е по-силно от мнозинството, защото малцинството обикновено е съставено от онези, които наистина имат мнение, докато силата на мнозинството е илюзорна.

:

Животът има своите скрити сили, които можеш да откриеш само като го живееш.

/

Вижте още