Томас Винтерберг: „Още по едно“ е филм за опита да живееш вместо само да съществуваш“
Докато датският филм „Още по едно“(2020) от месеци е считан за основен претендент за „Оскар“ в категорията „най-добър чуждоезичен филм“, малко са тези, които са очаквали режисьорът на филма Томас Винтерберг да попадне и в категорията за най-добър режисьор, най-малко самият той. Винтерберг, който доби международна популярност с филма си „Празненството“ (1998) сниман в духа на Догма`95, постепенно се превърна в един от най-уважаваните скандинавски режисьори днес. Сега гой влезе в историята като първият датчанин, получил „Оскар“ номинация за най-добър режисьор.
През годините кариерата на Винтерберг е имала своите възходи и спадове, но той не е е новак в шоуто на Оскарите. Преди 7 години трилърът му „Ловът“ (2012) също е номиниран за Оскар, а „Още по едно“ го среща отново със звездата от „Ловът“ Мадс Микелсен. В новия филм актьорът играе гимназиален учител, който се присъединява към група колеги, опитващи се да пият алкохол целодневно, за да избегнат кризата на средната възраст. В началото Винтерберг гледа на филма като начин да подпомогне кариерата на дъщеря си, която трябва да участва в него. Тя обаче умира в автомобилна катастрофа точно при започване на снимките. Успехът на „Още по едно“ и представянето му на света принуждават Винтерберг да се изправи отново очи в очи със своята травма.
IW: Очевидно този проект е много личен за Вас. Каква беше реакцията Ви като видяхте номинациите за Оскар?
ТВ: Бяха две много различни преживявания, защото чуждоезиков филм – или по-точно категорията „Най-добър международен филм“ е нещо, за което работим от много време. Надявах се, но нямах очаквания. Никога нямам. Беше голямо облекчение. Но номинацията за най-добър режисьор беше абсолютна изненада, която издигна деня ми до състояние на екстаз. Разбира се, направих този филм на фона на огромна трагедия в моя живот. Загубих дъщеря си. Така че чувствам как по някакъв начин всички тези хвалби, награди и номинации почитат „нейния“ филм. Това поставя целия филм на едно различно ниво, каквото преди това никога не съм преживявал.
IW: Това, което прави силно впечатление в „Още по едно“ в сравнение с предишните Ви филми е, че… той е топъл, което не е удар по предишните филми, но те често изглеждат по-цинични към живота. Доколко осъзнавахте, че правите филм, който …
ТВ: Дава повече надежда, ако щете? Радвам се, че виждате това във филма. Не съм толкова самовглъбен, стоящ и взимащ решения какъв режисьор да бъда. Всеки път това е едно изследване. В този случай почувствах, че една история за алкохола има нужда от смях, любов, усещане за заедност, защото това е, което алкохолът може да даде. Не знам колко семейни двойки познавате, които са се запознали в трезво състояние. Алкохолът, в някаква степен, е за заедността. Така филмът стана по-топъл от обичайните ми филми.
IW: Как виждате влиянието на филма, особено след номинацията за Оскар, която допълнително ще го популяризира?
ТВ: Плашещо е да видиш колко много страни и хора чувстват близък един филм за алкохола! Но хората разбират и признават, че филмът е за нещо повече от алкохола. Това е филм за опита да живееш вместо само да съществуваш и явно това докосва много хора, особено сега в паднемията, когато всички са изолирани. Те гледат този филм, където героите реално споделят бутилка алкохол, което днес изглежда почти нелегално. Предполагам, че филмът обикаля по света, защото тези теми са универсални, но трябва да кажа, че съм изненадан, тъй като това може би е най-датският филм, който съм правил. Той е едно дълбаене в датската култура на пиене по начин, който не бях сигурен, че ще бъде разбран от не-датчани. Това, което научих, е че когато нещата станат специфични и детайлни, те порастват. Когато са твърде общи и обширни, те избледняват и хората губят интерес. Един много интересен урок, научаването на който ми отне половин живот.
IW: Като член на Академията, доколко сте запознат с другите номинирани в категориите за най-добър чуждоезичен филм и за най-добър режисьор?
ТВ: Трябваше да гледам международните филми, за да мога да гласувам. Направиха ми огромно впечатление. Развълнуваха ме. Нивото е много високо. Също така, някои от филмите, които не бяха номинирани, са страхотни. Норвежкият филм „Надежда“ е невероятен, мексиканският „Вече не съм тук“ силно ме развълнува, а „На скалите“ на София Копола е прекрасен. В моята (чуждоезичен филм) категория, има няколко наистина страхотни филма – „Колектив“ ми направи огромно впечатление, както и „Quo vadis, Aida“. Така че чувствам, че съм в наистина добра компания, което, разбира се, важи и за режисьорската номинация….Утре ще се виждам с Паоло Сорентино, който ми открадна Оскара преди години! (Сорентино печели наградата с филма си „Великата красота“ (2012), когато Винтерберг е номиниран за „Ловът“). Ще му стъжня живота (смее се). Сред тези режисьори се чувствам малък, но и горд и силно развълнуван.
Интервю на Indiеwire (със съкращения)
Вижте още
Алма Пьойсти: „Най-ценното време е когато можеш да помълчиш с някого“
Сърдечна, усмихната, земна, топла, с дрехи в меки есенни
