10 май 1933 г. или 451 градуса по Фаренхайт
Май като пролетен месец по традиция е изпълнен с очаквания, надежда и оптимизъм. Но именно през май преди 90 години се случва едно от най-мрачните и срамни събития в човешката история. На 6 май 1933 г. германски студенти изнасят и изгарят на улицата около 20 000 книги, собственост на Института за сексуални изследвания. На 10 май отново студенти изгарят 25 000 „не-германски“ книги на площада пред Операта в Берлин. Това е датата, на която в много германски градове е предвидено изгарянето на „вредни“ и „декадентски“ книги. В черния списък попадат Франц Кафка, Хайнрих и Томас Ман, Херман Хесе, Зигмунд Фройд, Алберт Айнщайн, Стефан Цвайг, Виктор Юго, Ромен Ролан, Франсис Скот Фицджералд, Ърнест Хемингуей, Олдъс Хъксли, Джек Лондон, Джеймс Джойс, Оскар Уайлд, Фьодор Достоевски, Лев Толстой и още, и още, и още …
Потресът от това събитие, както и идеологическите репресии в Съветския съюз, провокират написването 20 години по-късно на една от големите класики в западната литература – „451 градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри. Вярваме, че е важно историята да се помни, за да можем поне да опитаме да избегнем повторението й. А с няколко откъса от творбата на Бредбъри си припомняме пък защо е важно да пазим и ценим книгите:
„За него беше наслаждение да опожарява. Особено наслаждение му доставяше да гледа как огънят поглъща, почерня, променя вещите. Докато стискаше в юмруците си медната дюза на маркуча и този огромен питон бълваше своята петролна отрова срещу света, кръвта биеше в слепоочията му, а ръцете му сякаш бяха ръце на чудноват диригент, дирижиращ всички симфонии на огъня и пожара, за да превърне в пепел дрипите и овъглените развалини на историята. Над безизразното му лице бе нахлупен шлем със символичното число 451; в очите му проблясваха оранжеви пламъчета при мисълта за това, което ей сега щеше да последва. Щракна възпламенителя …
Пристъпи напред сред рояка от светулки, докато книгите, размахвайки криле като гълъби, умираха на входа и на моравата пред къщата; докато книгите се издигаха във водовъртежа от искри, които почернелият от пожара вятър отнасяше.“
„На първо място, знаете ли защо книги като тази са толкова ценни? Защото в тях има качество. А какво означава думата качество? За мен това означава жива тъкан. Тази книга има пори. Тя има своя физиономия. Можеш да я сложиш под микроскоп и ако погледнеш през лещата, ще видиш живота, който се движи в безкрайното си многообразие. Колкото повече „пори“ има на квадратен инч хартия, толкова по-правдиво са отразени подробностите от живота…
Сега разбирате ли защо хората мразят книгите и се страхуват от тях? Книгите показват порите по лицето на живота. Хората, които обичат спокойствието, искат да виждат само лица, изваяни от восък, лица без пори, без коси, без израз. Живеем във време, когато цветята се опитват да живеят чрез други цветя, вместо да растат върху чернозема под благодатния дъжд.“
„Книгите съществуват, за да ни напомнят какви магарета и глупаци сме. Те са като преторианската гвардия на Цезар, която сред грохота на парада му шепнела: „Цезаре, помни, че си смъртен!“ Малцина от нас имат възможност да отидат навсякъде, да разговарят с всекиго, да опознаят всички градове в света; ние нямаме нито време, нито пари, нито чак толкова много приятели. Нещата, които вие търсите, Монтег, съществуват на света, но обикновеният човек може да опознае деветдесет и девет на сто от тях единствено посредством книгите.“
„Някой някъде отново трябваше да започне да спасява човешките ценности, да ги спасява и да ги съхранява — в книги, грамофонни плочи, в главите на хората, по какъвто и да било начин, стига те да се намират далеч от молците, от плесента, от ръждата, от гниенето и от хората с клечки кибрит в ръце.“
