400 години от рождението на великия Молиер: „Най-голямата слабост на човека е любовта му към живота“
Преди да стане известен и да получи подкрепата на Луи XIV, Жан-Батист Поклен желае с цялата си душа да стане трагедиен актьор. Свързва се и с преподавател от консерваторията за съвет. Преподавателят обаче го обезкуражава: „С това туловище, тънки крака и голяма глава, с едър нос, вие не можете да бъдете трагедиен актьор, а само комедиен“.
Молиер обаче отказва да повярва и в създадения от него „Блестящ театър“ изиграва множество трагедийни роли, които обаче не му носят успех, а театърът му фалира, заради което Молиер лежи в затвора за кратко. След като излиза от него, той най-накрая се вслушва в думите на професора и се насочва към комедията, като става не само комедиен актьор, но и автор на редица безценни комедии, сред които „Тартюф“, „Скъперникът“, „Мизантроп“, „Дон Жуан“, „Мнимият болен“, „Сганарел“, „Училище за жени“ и др.
Обществено-моралната сатира на Молиер има почти войнстващ характер. За него моралните стойности са твърди и непоколебими. И все пак той успява майсторски да свърже проблемите на морала с фарсовата шега, за да представи и възвишеното и площадното.
Особено хапливо е перото му по отношение на аристокрацията, буржоазията, докторите и католическото духовенство, което той ненавижда. Затова едва ли е чудно, че когато умира, въпреки славата и обичта на народа, а и на краля-Слънце, църквата отказва той да бъде погребан на територията на свещената земя на гробището.
Така Молиер е погребан без служба и почти тайно точно зад стените на гробището и то след изричното разрешение на Луи XIV. Разбира се, историята поправя тази несправедливост и през 1817 г. останките му са пренесени с почести в Пер Лашез.
