09/08/2022

Когато Бог изпрати Енрико Карузо при Джакомо Пучини

През лятото на 1897 г. в малкото селце Torre del Lago в Тоскана, където Пучини живее и работи, пристига неканеният и непознат нему певец Енрико Карузо. Пучини съвсем наскоро е завършил операта „Бохеми“, а Карузо мечтае да изпълнява ролята на Родолфо. Раздразнен от посещението на нахалника, Пучини все пак се съгласява да чуе гласа му и сяда на пианото да му акомпанира. Още след първите акорди той е поразен, а накрая на изпълнението вече знае, че пред него стои абсолютният Родолфо с перфектен тон и драматичен интензитет. Пучини се обръща искрено смаян към Карузо „Кой те изпрати при мен? Бог?“ Двамата стават големи приятели. Карузо популяризира в САЩ операта на Пучини „Мадам Бътерфлай“, а през 1907 г. Пучини пише главната мъжка роля в операта „Момичето от златния Запад“ специално за гласа на Енрико Карузо.

Много са историите, свързани с уникалния певчески талант на един от най-известните оперни тенори в света – италианецът Енрико Карузо. Някои забавни, някои по-тъжни, но винаги интересни, което се дължи и на неговата колоритна личност.
Енрико Карузо е роден през 1873 г. в покрайнините на Неапол в работническо семейство. Започва да пее от 9-годишен. Първото му изпълнение е в малката църква Сан Джованело недалеч от дома му. Карузо завършва само начално училище. След ранната смърт на майка му, на 15 г. той започва сам да се грижи за прехраната си като пее на църковни празници и събития. По време на службата в армията началството е впечатлено от гласа му и му осигуряват учител по пеене.
Дебютът на Карузо на оперната сцена е през 1895 г. в операта „Приятелят Франческо“ на композитора аматьор Марио Морели. Следват още оперни участия до пробива през 1900-та година, когато сключва договор с Ла Скала. Две години по-късно дебютира и в Ковънт Гардън в Лондон. Славата на Енрико Карузо, обаче, достига неизмерими висини когато започва да пее в Метрополитън опера и става водещ солист (1903-1920).
Енрико Карузо
Енрико Карузо, автопортрет-карикатура, 1906 г.
Енрико Карузо притежава уникален глас с огромно емоционално въздействие. Гласът му има прекрасен тембър, който съчетава естествено баритоново звучене от нисък и среден регистър и блестящи тенорови височини. Той изпълнява с еднакъв успех както героично-драматични, така и лирически роли: Манрико („Трубадур“ – това е любимата му роля), Радамес („Аида“), Канио („Палячи“), Надир („Ловци на бисери“), Туридо („Селска чест“), Родолфо („Бохеми“) и още много други. В репертоара му има над 80 опери. Карузо пее и камерна музика. Той е един от най-добрите изпълнители на неаполитански песни.
Благодарение на изключителното овладяване на дишането и безупречната интонация, той се превръща в легенда на вокалното изкуство на 20 век и в модел за подражание на бъдещите оперни тенори. Въпреки че е нисък, набит, широкоплещ и със смешни мустаци, той притежава огромна харизма, с която печели сърцата на оперните почитатели.
Енрико Карузо в "Палячи"
Енрико Карузо
Освен че пее, Енрико Карузо композира и изпълнява свои собствени романси. Занимава се и със скулптура. Свири на пиано, китара, флейта, тромпет. Пише и много полезен учебник за вокалните изпълнители „Как трябва да се пее“. Карузо е един от първите оперни певци, записали голяма част от репертоара си на грамофонни плочи. Превръща се и в най-високоплатеният оперен певец в света. От сумите, които получава, той отделя много за благотворителност. Само по време на Първата световна война той дарява 21 млн долара на Червения кръст.
Джакомо Пучини

Енрико Карузо умира от плеврит на днешния ден преди 100 години след като сценична колона пада върху него. Дълго време личният му лекар не успява да му постави правилна диагноза и да го лекува. Карузо е само на 48 г. Специално за погребението му кралят на Италия Виктор Емануил III отваря Кралската базилика на Църквата „Сан Франческо ди Паола“ в Неапол.

////

Вижте още