Зейнеп Танбай: „Танцът е моят живот“
Танцьорка, хореографка, преподавателка, Зейнеп Танбай е едно от най-големите имена на турската танцова сцена. Тя е и жена със силна гражданска позиция и активна защитничка на човешките права в Турция. Зейнеп е сред интелектуалците в страната си, признали арменския геноцид и призовали правителството да спре да задълбочава белега, останал от 1915 г. Тя активно подкрепя и намирането на мирно решение на Кюрдския въпрос, както и борбата за демократизация на страната си.
„Танцът е моят начин на живот. Моят живот. Защото започнах когато бях на 12 години и оттогава танцувам. Той е всичко, което знам, всичко, което правя“, споделя туркинята, за която танцът и движението са по-добро изразно средство от думите. Фактът, че не обича много да говори вероятно е и една от причините, които в ранна възраст я насочват към танца.
Първият досег на Зейнеп Танбай с танцовото изкуство е в родната й Анкара, където учи балет. През 1981 г. заминава да учи в Ню Йорк в балетното училище “Joffrey”. Семейството й мислело, че ще види как е там и бързо ще се върне, но Зейнеп остава в САЩ цели 16 години преди да се завърне в Турция, донасяйки изкуството на модерния танц със себе си. От 1984 г. е солистка на танцовия театър в Минесота. Там тя танцува и класически, и модерен балет. Една травма на крака слага край на балетната й кариера, но не и на любовта й към танца. Завръща се със стипендия в Ню Йорк, където учи в училището на Пол Тейлър и легендарната Марта Греъм. След това се присъединява като танцьорка в Танцовата трупа на Марта Греъм.
За първи път изпълнява пред публика своя собствена хореография през 1994 г. Четири години по-късно турската танцьорка се завръща в родината си, където основава своята компания „Танцовият проект на Зейнеп Танбай“.
Нещо много характерно в нейните постановки е липсата на нови технологии или декори на сцената. Това се дължи на факта, че Зейнеп изобщо не харесва нищо, което отвлича вниманието от телата на танцьорите и от чистото движение на танца.
„За да бъдеш танцьор, трябва да работиш много, да преминеш през здрава дисциплина и много правила. Когато следваш и се подчиняваш на правилата, ти в крайна сметка ставаш техен господар. Едва след това можеш да започнеш да излизаш от рамката, да имаш свой стил, свой начин на изразяване, свой начин на движение. Така стриктните правила са тези, които те водят към пътя на свободата.“ – споделя Зейнеп Танбай, която успява фино и грижовно да налага ограничения както на себе си, така и на своите танцьори (макар всички те да определят обучението при нея като изключително демократично), за да постигне в крайна сметка това, което вижда в представите си по отношение на танца.
Идеята, чувството, атмосферата на танца – това са нещата, които тя предава на танцьорите в своята група, а после съвместно с тях разработва движенията, от които ще се усети настроението на танца – бил той тъжен или весел. За Зейнеп е важно те да уловят емоцията, същността на идеята, а след това всеки от тях е свободен да предложи своя път (своето движение) към достигането на тази същност.
Зейнеп Танбай идва от класическия балет, където постигането на перфектност е издигнато на пиедестал. За нея обаче е важно не показването на перфектност, а това, че на сцената са живи хора, с тяхната емоция и уязвимост, с тяхното несъвършенство. И публиката е свободна да интерпретира всеки танц по свой начин. За Зейнеп е достатъчно той да успее да я докосне.
Вижте още
Зейнеп Танбай: „Всичко, което ме интересува в живота е в моята хореография“
В рамките на 15-тото издание на филмовия фестивал МЕНАР
Йълдъз Моран и поезията в живота
Творбите на знаменитата турска фотографка Йълдъз Мора
