Заветите на Шарл дьо Монтескьо
Шарл дьо Монтескьо (1689-1755) е френски социолог, юрист, мислител и философ, един от основоположниците на френското Просвещение и на теорията за разделението на властите, залегнала в конституциите на страни от цял свят. Обикновено, когато става дума за държавно управление и политика, веднага се сещаме за Монтескьо – човекът, оказал огромно влияние върху политическия и културния живот както на Франция, така и на Европа и САЩ.
Писани преди повече от 260 години, неговите мисли днес отекват с особена сила. Те ни карат да се запитаме дали нямаше да живеем в един малко по-добър свят, ако хората, без значение управлявани или управляващи, се бяха вслушвали в заветите на Монтескьо,.
Ето няколко любопитни мисли на великия философ:
Една нация може да загуби свободата си за ден и да не й липсва цял век.
:
Да не бъдеш обичан е нещастие, да спреш да бъдеш обичан е обида.
:
Човек трябва да бъде оплакван при раждането си, а не при смъртта си.
:
В една свободна нация има значение не дали човекът мисли добре или зле; достатъчно е, че той мисли. Истината се ражда в сблъсъка и оттам произлиза свободата, която е осигурена от ефекта на мисленето.
:
Колкото по-малко мислят хората, толкова повече говорят.
:
Чел съм описания на Рая, които ще откажат всеки разумен човек от желанието да отиде там.
:
Винаги съм забелязвал, че за да успее в този свят, човек трябва да прилича на глупак, но да бъде умен.
:
Един час четене е най-доброто лекарство срещу отвращението от живота.
:
Свободата е правото да правиш това, което е позволено от закона.
:
Трябва да уча много, за да знам малко.
:
Ако знам нещо, което ще помогне на моята страна, но ще съсипе друга, няма да го предложа на моя господар, защото аз съм първо човек и след това французин, защото съм по природа човек и само по случайност французин.
:
Безполезните закони отслабват силата на необходимите закони.
:
Всеки, който притежава власт, е склонен да злоупотребява с нея.
:
Колко малък е промеждутъкът от времето когато човек е твърде млад и когато вече е твърде стар.
:
Няма по-жестока тирания от тази, която живее под сянката на законите и под егидата на правосъдието.
:
Управлението трябва да бъде такова, че хората да не се страхуват едни от други.
:
Всеки народ заслужава съдбата си.
