Възможен ли е краят на седенето?
„Краят на седенето“ е инсталация, в която се съчетават визуално изкуство, архитектура и философия. Почти всичко, което ни заобикаля и което е проектирано от човека, е мислено от гледна точка на седенето, въпреки наличието на медицински изследвания, в които се отбелязва, че твърде многото седене вреди на здравето.
Студио RAAAF и визуалният творец Барбара Висер разработват концепция, в която столът и бюрото вече не са неоспоримата отправна точка. Вместо това, разчупената инсталация, която е едно своеобразно експериментално работно пространство, подтиква посетителите да изпробват различни позиции на стоене.
„Краят на седенето“ бележи началото на една експериментална фаза, която изследва възможностите за радикална промяна на работното пространство.
Инсталацията е пространствено продължение на анимационния филм „Седенето убива“, което RAAAF и Барбара Висер правят за Офиса на главния архитект в Нидерландия, който разработва стратегии за промяна на работното пространство в правителствените сгради. За RAAF и Висер това е една възможност да разгледат въпроса за работното пространство изобщо и те започват да мислят пространството от гледна точка на дейността в него, а не на оборудването, което ще бъде вкарано там.
Дизайнерите са насочват към едно пространство, което приканва човека не просто да стои на едно място, а да сменя позицията си по няколко пъти на ден. Инсталацията се явява материализиране на една философска идея за взаимовръзката между човека и пространството.
Докато работното пространство остава непроменено, а в него се добавят само някои нови елементи, всъщност нищо не се променя в хората. Те са свикнали с позицията на седенето и ако средата не ги подтиква, няма лесно да се разделят с тази изключително удобна позиция, която, след легналата, изисква най-малко от нашата енергия. „Ако наблюдавате малките деца, ще забележите, че за тях седенето е почти равносилно на наказание. Когато са свободни те или не спират да тичат, или лежат на пода и например рисуват. Затова може би трябва да се мисли в посока този навик да не се изгубва още в ранните години. Ние сме изгубено поколение. Но може да се помисли за следващите поколения“, споделят създателите на философската инсталация.
Освен за физическото здраве, едно раздвижено работно пространство, което стимулира активността на тялото, е предспоставка и за развиване на мисленето и на творческото съзнание у човека. Известно е, че още от времето на Платон философите са се разхождали, за да стимулират мисълта си и да им дойдат добри идеи чрез движението. Интересно е, че и сега, когато ни хрумне някаква идея, се случва да скочим на крака и да започнем да се разхождаме, за да я доразвием в съзнанието си.
Инсталацията „Краят на седенето“ е и опит да се проучи как раздвиженото работно пространство може да ни изкуши или предизвика да направим нещата по някакъв нов, различен начин. Когато дизайнерите започват проекта, един от първите въпроси, които си задават, е какво прави човека щастлив. Те стигат до извода, че това е усещането за свобода на избора, вкл. по въпроса дали да си прав, седнал или полегнал на работното си място, т.е. усещането, че имаш контрол над тялото си в работната среда.
Вижте още
Утопичната архитектура на Микеле Дураци
В своя проект „Що е метафизика?“, живеещия във Флоренц
В търсене на светлината
Вече 31 години в Тайван се провежда едно много красиво с
Барух Спиноза: „Всичко възвишено е толкова трудно, колкото и рядко“
Днес отбелязваме 390 години от рождението на нидерландс
