Знаменитият датски карикатурист Херлуф Бидструп, роден на 10 септември 1912 г, проявява жив интерес към рисуването още от малък. „Рисувам, откакто се помня. Само да попаднеше молив или парче тебешир в ръката ми и започвах да рисувам. Понякога рисувах и без нищо в ръката. Помня, че още като много малък имаше вечери, когато ме слагаха да спя, но аз дълго мърдах показалеца си във въздуха, рисувайки различни фигури“, спомня си Бидструп.
Още в училище той разкрива тайната на успеха на карикатурите
„Рисувайки портрети на съученици и учители, осъзнах мощната сила на успешната карикатура. Карикатурата означава преувеличение, тя най-често е възприемана като изопачаване. Аз обаче никога не съм изопачавал действителността, но често ползвам карикатурата като начин за преувеличение“, пише Бидструп в мемоарите си.
Херлуф Бидструп завършва живопис в Датската кралска академия за изящни изкуства. Дълги години работи като карикатурист към различни периодични издания.
Бидструп е заклет комунист и антифашист. По време на окупацията на Дания през Втората световна война редовно публикува карикатури с антифашистки подтекст.
През 1952 г. за първи път посещава СССР, а три години по-късно и Китай. Бидструп пътува и посещава много страни по света, вкл. и България, като отвсякъде публикува скици и стрипове.
Творчеството на Херлуф Бидструп предизвиква умиление у възрастните, тъй като датчанинът използва една детска непосредственост във възприемането и представянето на житейските ситуации.
Бидструп има създадени почти 5000 рисунки, в които само с 6-8 кадъра изобразява истории, с които се сблъсква всеки един човек.
Със своя тънък усет за обществото, датският майстор карикатурист не се свени да създава карикатури с политическа и социална тематика, а по отношение на изкуството дори е крайно ироничен.
Майсторството на Бидструп се крие в това, че той лишава от патос възвишените идеи и въпроси, докато а всекидневният живот е представен от романтична, трогателна и забавнаи гледна точка.
Херлуф Бидступ щади човека в своите карикатури. Той не го осмива, а само представя неговите навици и пороци.
Според него карикатурата трябва да наподобява оригинала повече дори от снимката, защото снимката улавя само външните качества, а карикатурата предава и вътрешните.