Антъни Гормли инсталация поля

„Полята“ на Антъни Гормли – да твориш за и с хората

„Полята“ е серия сътрудничества на известния британски скулптор Антъни Гормли с общности от цял свят. Той прави първото „поле“ през 1989 г. като то се състои само от 189 фигури и е изложено в Ню Йорк. Гормли го създава с помощта на асистентите в студиото си. Същата година британецът създава второ „поле“ в Сидни, Австралия, състоящо се от 1100 фигурки. В тези негови първи творби фигурките са разположени в кръгове и гледат навътре, а зрителят може да влезне в пространството и да стигне до центъра на кръговидната инсталация.

Трето „поле“ е създадено през 1990 г., като за него Гормли работи със семейство тухлари от Мексико. Тази инсталация вече е доста по-мащабна – състои се от 35 000 фигури, като в направата им участват около 60 мъже, жени и деца на възраст от 6 г. до над 60 г. Това е и първата версия на „полята“, която е проектирана така, че фигурките да запълнят пространството, блокирайки възможността на зрителя да влезе в него.

„Полето за Британските острови“ е инсталация на Гормли от 1993 г., която се състои от 40 000 малки глинени фигури с размери 8-26 см. Всяка една от тях е уникална и същевременно съвсем проста – само с дупки за очите. Тук отново фигурките заемат изцяло пространството, в което са разположени, така че зрителят може да ги наблюдава от различни страни, но не може да влезе в мястото, което те са заели. А фигурките са разположени така, че откъдето и да ги погледне човек, те сякаш са вперили поглед в него. Гормли ги създава с помощта на ученици от две английски училища, техните семейства и познати

Проектът отнема седмица и в него се включват около 100 човека. На всеки от тях е дадена буца глина, купичка с вода и молив за създаване на очните дупки. Хората са насърчавани да намерят свой собствен начин в правенето на фигурките стига да спазват няколко основни изисквания – фигурките да са с размерите на една човешка длан, очите да са дълбоки и пропорцията на главата спрямо тялото да е горе-долу правилна.

Всъщност процесът на сътрудничество с общността винаги е бил от ключово значение за „полята“ на Гормли. В едно интервю той споделя: „Това повтарящо се действие на вземане на буца глина, на мачкането й с ръце, на оформянето й и вдъхването на живот в нея, се превръща в медитация. Повторяемостта на действието става като дишането или като биенето на сърцето“. А това, което започва като работа, бързо се превръща в самогенерираща се енергия, при която хората празнуват различността, макар че на някои хора в началото им е трудно да приемат, че различията са толерирани и насърчавани.

Самото поставяне на инсталацията също е един медитативен процес за доброволците, ангажирани с аранжирането й. Поставянето на фигурките започва от най-вътрешната част на помещението като доброволците постепенно отстъпват назад, а когато приключат няма и следа от пода – само малки фигури с вторачен в зрителя поглед. Както Гормли споделя, фигурките са „почти като водата, която се разлива в пространството, а ние се сблъскваме с техния поглед и усещането е почти такова, сякаш ние сме се превърнали в експоната“.
„Поле за Британските острови“ е инсталацията, която спечелва на Гормли престижната британска награда „Търнър“ през 1994 г.

Най-голямото до момента „поле“ на британския творец е създадено през 2003 г. Т.нар. „Азиатско поле“ е изработено за 5 дена от 350 китайци от провинция Гуандун. За направата му са използвани 125 тона червена глина, а инсталацията се състои от 200 000 фигури, които са изложени за първи път в Гуанджоу, Китай.