Филм без съдържание, зала без стени, скулптура без маса – така могат да бъдат определени визуално магнетичните творби на британския артист Антъни Маккол, който от дълги години живее и работи в Ню Йорк.
Маккол е известен с инсталациите си от „твърда светлина“, които започва да създава през 1973 г. Творбите му представляват проекции на светлина, които ярко подчертават скулптурните качества на светлинния лъч. В тъмни и замъглени пространства, светлинните проекции създават илюзия за триизмерни форми, елипси, вълни, прави линии, които постепенно се разширяват, свиват или се носят в пространството. В творбите си Маккол търси деконструкция на киното като смалява филма до неговите основни компоненти (време и светлина) и като премахва екрана като необходимата повърхност за проектиране на светлината. Произведенията на британския творец променят и връзката между публиката и филма, тъй като тук хората са участници, които с телата си пресичат и модифицират първоначалните светлинни форми в мимолетни такива.
В началото на 70-те години Маккол е ярка фигура в британските авангардни филмови среди, но той не се интересува от създаването на образи, които човек просто да гледа. Маккол започва да използва инструментите на киното, за да създаде „филм“, който е и скулптура, и инсталация. Маккол обръща вниманието на наблюдателя от прожектирания образ към самия прожектор и трансформира пространството между тях в едно поглъщащо преживяване.