Шингети – „Сорбоната на пустинята“
Днес ще се разходим до Шингети – древният град насред пустинята в Мавритания – почти непроменен от 13-ти век, когато стана важен търговски център. Там все още има домове, строени с червеникав камък или кирпич по древна технология. Тези домове са с равни покриви, стените им са осеяни с малки прозорчета и ръчно резбовани врати от акации, които отдавна вече не растат по тези места.
Днес много от домовете в Шингети са се превърнали в руини, предали се пред всепоглъщащия пясък на Сахара.
Някога Шингети е бил голям град с население около 200 000 души, но днес там живеят под пет хиляди човека. И докато градът бавно потъва в пясъците, останалите там семейства се опитват да пазят и да показват на света най-голямото богатство на Шингети – невероятната древна колекция от ислямски ръкописи.
Благодарение на своето разположение върху пресечната точка на няколко търговски пътя в Сахара, Шингети, известен още като Градът на знанието, и наричан от някои „Сорбоната на пустинята“, се превръща първо във важен търговски център, а по-късно и в място, където се събират поклонници на път към Мека.
Хиляди хора преминавали през Шингети, сред които и учени, които обменяли религиозни и научни знания. Постепенно градът се превърнал във важен културен център, а не просто място за отдих на път за някъде. Векове наред хората от Западна Африка идвали в пустинния град, за да изучават религия, право, астрономия, математика и медицина.
Смята се, че допреди по-малко от век, в Шингети е имало 30 библиотеки с древни томчета с кожени корици и хиляди ръкописи, някои от които писани върху кожата на газели. Днес са останали само пет библиотеки. Те са частни и се поддържат от семейства, които от поколение на поколение си предават задължението да съхраняват книгите от стари времена.
Някои от ръкописите се съхраняват в тубуси от козя кожа, други в прости картонени кутии. Скъпоценните артефакти, намиращи се в неблагоприятните условия на пустинния климат, бавно се превръщат в прах.
Интересен факт е, че правителството на Мавритания е правило опити да вземе на съхранение ръкописите, но семействата поддържащи библиотеките са отказали да се разделят с тях, заявявайки, че опазването на ръкописите за тях е величайша чест.
