„Само ние двамата“: когато приказката се превърне в кошмар
Бланш е учителка по френски. След неуспешна връзка, тя загърбва любовта и се отдава на професията си. Любимка е на учениците. В професионален план животът й се развива добре. Бланш все пак чувства известна неудовлетвореност и самота. Въпреки това тя сякаш не е готова за нова връзка. Нейната сестра-близначка обаче не спира да я подтиква да търси нов мъж в живота си. Така почти насила Бланш отива на едно парти, където среща магнетичния Грегоар. Двамата бързо започват физическа връзка, която постепенно преминава в токсична обвързаност. Бланш попада в задушаващата паяжина на един опасен и обсебващ със собственическото си чувство мъж. Междувременно им се раждат деца. А изходите за Бланш са само два: или той да я пречупи, или тя да избяга.
Психологическата драма „Само ние двамата“ на режисьорката Валери Донзели е адаптация на едноименния роман на френския писател и издател Ерик Райнхард, който разказва „историята на една жена, неспособна да се измъкне от позицията на съпруга и майка“, въпреки тормоза и унижението, на които е подложена.
С използването на ретроспектива, филмът на Донзели парче по парче оформя пъзела на един кошмарен семеен живот. Живот, започнал с магнетизъм, любопитство и загриженост, които пред очите на главната героиня и на зрителя постепенно разкриват своята тъмна обратна страна: плашещо поведение, маниакално обсебване и потребност от парализиращ контрол. Режисьорката представя отношението на власт в сърцето на една двойка, като разказва историята от гледната точка на жертвата: съпругата. Концентрирайки се върху погледите, лицето и жестовете на Бланш, филмът разкрива пред зрителя всяко неудобство, изпитано от героинята, всяка искра на съмнение, проблеснала у нея, по време на развиването на връзката, осъзнаването, че е попаднала в капан, социалната изолация, на която е подложена, чувствата на срам, вина, страх и отчаяние, която я обхващат, осъзнаването на тежестта на ситуацията. „За мен е важно действително да влезем в съзнанието на жертвата, която в случая е жена … да разберем това фрагментиране на разума, на съзнанието, което се разпада от малките токсични атаки, на които е подложена от своя съпруг-насилник“, споделя Донзели. А съпругът е интелигентен, привлекателен, работещ мъж, на когото обаче му липсва увереност в себе си и който непрекъснато има нужда да си доказва, че е „мъж“, преминавайки през различните клишета като „аз съм мъж“, „мога да викам“, „мога да забранявам“, „мога да удрям“ и т.н.
Филмът на Донзели е с участието на две от най-големите звезди на днешната филмова сцена във Франция: Виржини Ефира („Монахинята“, „Децата на другите“, „В очакване на Боджангълс“, „Невъзможна любов“) и Мелвил Пупо („Младите любовници“, „С лице надолу“, „Брат и сестра“, „Край морето“ „Лятна приказка“, „Любовникът“) като и двамата създават изключително наситени и плътни образи.
„Само ние двамата“ е филм за “тихото” и “невидимо” (за разлика от физическото, което лесно може да бъде осъзнато и забелязано) психологическо домашно насилие. Лентата разкрива мрачните нюанси в потъването на една жена в смразяващата механика на обсебването, в отричането на проблема, в оправдаването на насилника. Темата във филма не е нова, но той е необходим, както с методичното, почти документално описание на проблема за домашното насилие и с представянето на емоционалното състояние на жертвата, за която е трудно да избяга от това положение, така и със своя информативен характер за първите признаци и дребните детайли, които сигнализират за надвисналата опасност.
Официалната премиера на „Само ние двамата“ се състоя в Кан през месец май тази година, а българските зрители могат да го гледат в избрани кина и онлайн в Neterra.tv в рамките на кино-литературния фестивал „Синелибри“.
Вижте още
Какво е орфизъм в изкуството?
През 1912 г. по време на изложба на „Група Пюто“ (известн
4 филма на ирански режисьорки в програмата на МЕНАР` 2023
Остават само три дни до началото на 15-то издание на Sofia M