Полъх от Италия на Cinelibri
И тази години кино-литературният фестивал „Синелибри“ ни подарява една солидна доза италианско кино, което, както знаем, винаги има какво да ни покаже и разкаже. Именно с италиански филм, „Партенопа“ на Паоло Сорентино, бе даден зашеметяващ старт на фестивала. Поетично-митологичното обяснение в любов на режисьора към родния му град Неапол е изпълнено с магична красота, свежа доза качествен хумор, контрасти, провокации, нежност и вечност.
Други италиански филми, на които можем да се насладим на тазгодишното издание на „Синелибри“ са:
„Доверие“ (2024) на режисьора Даниеле Лукети е изпълнена с напрежение драма, в центъра на която е една мрачна тайна, споделена от учителя Пиетро (Елио Джермано) с неговата приятелка и бивша ученичка Тереса (Федерика Роселини). Тереса се влюбва в харизматичния преподавател, двамата са започнали връзка, а тя вярва, че за да бъде връзката им наистина силна, е нужно да се споделят всички тайни. Когато обаче Пиетро споделя своята, връзката им се разпада. Ще разкрие ли Тереса тайната на Пиетро? Какви ще са взаимоотношенията между бившите любовници? Как всеки от тях ще продължи живота си? Отговорът на тези въпроси ще разберете, ако гледате филма. „Доверие“ е по едноименния роман на Доменико Старноне като филмът има две награди „Златен глобус“ на Асоциацията на чуждестранните журналисти в Италия: за най-добър сценарий и най-добър актьор (Елио Джермано).
Филмът на Микеле Плачидо „Вечният визионер“ (2024) е дисекция на личния и твроческия живот на един от най-значимите италиански писатели и драматурзи, Луиджи Пирандело (Фабрицио Бентивольо). Историята във филма се фокусира върху пътуването на Пирандело до Стокхолм, където през 1934 г. получава Нобеловата награда за литература. Филмът изследва вътрешните терзания на писателя, проблемните му отношения със съпругата му Антониета (Валерия Бруни Тедески), която страда от психично заболяване и несподелената му любов към неговата муза, актрисата Марта Абба. Един филм за сложността на човешките взаимоотношения, за лудостта, за връзката между изкуството и живота, за предизвикателствата, с които писателят се сблъсква в личния и професионалния си живот, за противоречивите му възгледи за фашизма и за ролята на интелектуалеца в обществото.
„Ромео е Жулиета“ (2024) e сантиментална комедия на Джовани Веронези с участието на Серджо Кастелито, Пилар Фолиати и Маргерита Буй. След като е допуснала грешката да представи една пиеса за своя, актрисата Витория е брутално отхвърлена от циничен театрален режисьор по време на кастинг за ролята на Жулиета в постановката „Ромео и Жулиета“ – постановка, с която режисьорът иска да завърши своята професионална кариера. Витория обаче не се отказва лесно. Тя се дегизира като мъж и кандидатства за ролята на Ромео, при което е одобрена от вечно недоволния режисьор. За актрисата не е трудно да играе някой друг нито на сцената, нито извън нея. Но дали е така? Играейки ролята на мъж Витория ще научи много неща за себе си, но най-вече и за хората около себе си. „С този филм разказвам любовни истории, почти всички толкова невъзможни, колкото и тази на Ромео и Жулиета. Тук всичко се променя само от едно ударение“, споделя режисьорът визирайки игривото заглавие, при което с поставянето на ударение върху буквата „Е“ смисълът се променя от „Ромео и Жулиета“ (Romeo e Giulietta) на „Ромео е Жулиета“ (Romeo è Giulietta).
„Предопределение“ (2024) на режисьора Марко Тулио Джордана е по едноименния роман на Мариария Веладиано, а един от сценаристите на филма е Марко Белокио. Филмът ни потапя в историята на едно „различно“ момиче, Ребека. Тя е откъснато от хората, заради една единствена физическа разлика, която обществото позорно определя като „дефект“. Заради този „дефект“ собствената й майка не иска да я докосне. Момичето не получава родителска любов. Но Ребека има още една „физическа“ разлика от другите хора – тя има прекрасни ръце и талант за пиано. Срещата й с възрастна дама, някогашна музикална звезда, живееща изолирана в дома си от години, ще предложи на младото момиче друг начин да погледне върху самотата и болката и ще й разкрие нов възможен път в живота й.
„Десет минути“ (2024) е режисиран от дъщерята на големия актьор и режисьор Уго Тоняци, Мария Соле Тоняци, Какво са десет минути? Много? Малко? Може ли да променим посоката в живота си за десет минути? Психологическата драма на Тоняци се занимава с темата за депресията, с момент от живота на главната героиня Бианка (Барбара Ронки) , когато бракът й се разпада и тя изпада в екзистенциална криза. След като светът й се е сринал, Бианка започва да посещава психоложката Джована (Маргерита Буй), която ще й предложи един нетрадиционен начин, по който да опита да преодолее кризата и да преоткрие себе си.
Програмата на филмите, както и билета за тях, може да намерите тук.
Вижте още
Лучо Фонтана – радикалният авангардист на 20-ти век
Лучо Фонтана е знаменит италиански художник-абстракци
