През 2017 г. в четвъртия по големина мексикански град, Пуебла, открива врата Международният музей на бароковото изкуство. Новата сграда, самата тя приличаща на скулптурна композиция, е дело на японския архитект Тойо Ито. Забележителната постройка е с впечатляващи извити форми, сред които си играят светлината и сянката.
Културният обект определено си заслужава да се види както отвън, така и отвътре. Музеят веднага печели международна популярност и става национална забележителност на Мексико, благодарение на ослепителната архитектура на Ито, носител на Прицкер 2013 г.
Музеят на бароковото изкуство е разположен на малкия остров Омишима върху площ от 1800 кв. м като сградата е една от най-големите, строени някога в Пуебла.
Двуетажната постройка от бял бетон се състои от 20 зали за постоянни и временни изложби, навързани една с друга, като всяка има свое собствено име: „Световен театър“, „Барок на чувствата“, „Живопис и скулптура“, „Съвременен барок“ и др. Музеят разполага с експериментално-научно пространство, зала за конференции, тераса, патио и ресторант.
Постоянната експозиция е разположена в няколко зали, като бароковите архитектура, литература, изкуство, музика и театър са представени комбинирано, с цел да се предостави една по-всеобхватна и свързана информация за бароковото изкуство от появата му през 17-18 век до днес.
При проектирането на музея революционерът в съвременната архитектура Ито се ръководи от няколко основни принципа на барока: „променливостта“ на пространството и плавността на формата, както и обезпечаването на достатъчно приток на светлина, което в стила на барока символизира божието откровение.
Геометрията на сградата създава именно такива флуидни пространства със светлинни процепи между изложбените зала, така създавайки диалог между хората и природата отвъд музея.
Музеят е заобиколен от парк с дървета и водни повърхности, оформени в духа на японския минимализъм. За да се направи прехода между музея и заобикалящия го парк, близо до входа е създадено водно петно, което постепенно, с навлизането в парка, се превръща в естествен водоем със свободно растяща зеленина по краищата му.
Културният обект вече е включен в списъка с културното наследство на ЮНЕСКО.