Легендарният Гийермо Мордильо: със смях срещу тъгата
Аржентинският художник Гийермо Мордильо (1932-2019), известен просто като Мордильо, е един от най-търсените, обичани и публикувани карикатуристи в света, особено през 70-те и 80-те години на 20 век. Той прави комикси, анимационни филми, илюстрации, карикатури, пъзели и др. Творбите му се отличават с лекота на стила, универсален хумор и трогателна ирония.
„Да разказваш истории без да говориш не е толкова просто“, споделя художникът. „Аз не съм интелектуалец, не съм учил в престижен университет. Изкуството ми произтича от живота ми. И от хората по цял свят. Китайци, японци, аржентинци, германци…ние всички си приличаме. Привилегия е да общувам с хора, чийто език не говоря. Но аз и те – ние се разбираме един друг!“
Гийермо Мордильо е роден в Буенос Айрес. Като повечето аржентински момчета идеализира футбола, играе го на улицата с приятели, следи първенствата (до края на живота си!). Това е и една от темите, които по-късно той често застъпва в творчеството си.
От детството е и любовта му към Бъстър Кийтън и Чарли Чаплин, които му откриват силата на нямата комедия. Групата Marx Brothers, пък, запалва интереса на Мордильо към сюрреализма.
Аржентинският художник получава диплома за илюстратор от училището по журналистика в Буенос Айрес през 1948 г., а през 1950 г. започва професионалната си кариера.
Работи 4 години в Лима и 4 години в САЩ, където си сътрудничи с Paramount Pictures и участва в създаването на анимацията „Попай моряка“. След това се отправя към Париж, където е и големият му пробив. Тъй като не говори езика, той предпочита да създава пантомимни илюстрации. Скоро те се превръщат в хит и му носят световна слава.
Много от карикатурите на Мордильо показват хора и животни, опитващи се да изживеят живота си по най-добрия начин.
За произведенията си аржентинецът казва: „Карикатурите ми не са тъжни, а меланхолични. Аз съм меланхоличен човек. Всеки ден виждам и чувам ужасяващи неща по новините. Хората страдат твърде много. Рисувам карикатурите, за да не се разплача. Това е защитна стратегия. Защитавам се с комедия и се надявам да помогна и на други хора да се защитят срещу тъгата.“
