Лъвът от Люцерн

Лъвът от Люцерн – „най-трогателното парче камък в света“

Лъвският паметник, известен още като „Лъвът от Люцерн“, е скален релеф в Швейцария, създаден през 1820-1821 г. Той е проектиран от датско-исландският скулптор Бертел Торвалдсен и изсечен от скулптора Лукас Ахорн.

Паметникът е посветен на швейцарските гвардейци, които са избити през 1792 г. по време на Френската революция. На 10 август 1792 г. революционерите нападат двореца Тюйлери в Париж, където крал Луи XVI и семейство му са принудени да се преместят от Версай. Освен от френски роялисти, кралското семейство се охранява и от полк швейцарски гвардейци –  традиция, която съществува от началото на 17 век.  В нощта на 10-ти август швейцарските гвардейци са надминати по численост от революционерите. Мунициите им бързо се стопяват. Около 760 гвардейци намират смъртта си през кървавата нощ в Тюйлери. Някои от тях са убити в бой, други – след като са се предали. Запазена и до ден днешен е бележка от крал Луи XVI, който половин час след началото на бойните действия нарежда на швейцарците да отстъпят и да се приберат в гарнизона си. Те обаче получават бележката в разгара на боя, а заповедта бива изпълнена едва след като вече са изгубили позиции. Смята се, че още около 200 гвардейци умират от раните си в затвора или са убити през последвалото през септември ново клане.

Lion4

Идеята за паметник на загиналите гвардейци е на един от офицерите, който по време на августовските събития е в отпуск в Люцерн. През 1818 г. той започва да събира дарения за изграждането на паметник, като събира пари предимно от европейските роялисти. След това наема Бертел Торвалдсен да създаде образа и зидаря Лукас Ахорн да го извае на мястото на някогашна кариера за пясъчник.

Lion2
Jacques_Bertaux_Massacre of the Swiss Guards - 1793
Жак Берто - "Клането на швейцарските гвардейци", 1793 г.

Паметникът е посветен „на лоялността и смелостта на швейцарците“. Изваян в скала, той е с дължина 10 метра и височина 6 метра. Монументът изобразява пронизан от копие, умиращ лъв, който с тялото си е покрил щит, на който се вижда хералдическата лилия на френската монархия. До него стои друг щит, но който е изобразен гербът на Швейцария.

Надпис под скулптурата съдържа имената на загиналите с техния приблизителен брой и на оцелелите.

По времето на създаването си монументът предизвиква противоречиви реакции в швейцарското общество, но днес той е един от най-известните паметници в Швейцария като се посещава годишно от над 1 милион туриста. Когато вижда скулптурата на смъртоносно ранения лъв, големият американски писател Марк Твен я описва като най-печалното и трогателно парче камък в света“. В своя пътепис с елементи на фикция „Скитник в чужбина“ („A Tramp abroad“ /1880 г./) Марк Твен описва „Лъва от Люцерн“ така: „Лъвът лежи в леговището си в перпендикулярната стена на ниска скала – защото той е изсечен от живия камък на скалата. Размерът му е колосален, излъчването му – благородно. Главата му е наведена, счупеното копие стърчи от рамото му, защитната му лапа лежи върху лилиите на Франция. Лози висят надолу по скалата и сякаш се поклащат от вятъра, а чиста струя вода се стича отгоре и се влива в езерце в основата, а в гладката повърхност на езерцето се вижда отражението на лъва сред водните лилии. Наоколо има зелени дървета и трева. Мястото е закътано, спокойно гористо кътче, отдалечено от шума, вълненията и объркването – и всичко това е подходящо, защото лъвовете наистина умират на такива места, а не на гранитни пиедестали на обществени площади, оградени с луксозни железни парапети. „Лъвът от Люцерн“ би бил впечатляващ навсякъде, но никъде толкова впечатляващ, колкото там, където е.“