„Чикчи“ – първата печатна книга в света
Ако днес напечатването на книга, вестник или брошура става с потраквания на клавишите на компютъра, то някога не всичко е било толкова просто. В продължение на векове, печатането се е осъществявало от специално обучени хора в печатници, които набирали целия текст на ръка, подреждайки го от отделни метални буквички, които били един вид подвижен шрифт. Те предавали наредения текст на други хора, които пък го отпечатвали върху хартия.
За родоначалник на печатарството векове наред е приеман германският изобретател Йоханес Гутенберг, приносът на когото е безспорен и наистина именно неговата печатна машина разпространява печатарството по света и директно повлиява върху Ренесанса, Реформацията и хуманизма в Европа.
Любопитно е обаче, да се отбележи, че не Европа, а Източна Азия е родината на подвижния метален шрифт. Корейците първи в света започват да го използват като тогава буквите (а те били китайски йероглифи) са направени от бронз. Самата идея за подвижен шрифт пък е на китайците, но те изписвали буквите върху крехки керамични плочки.
Най-старата запазена печатна книга в света е корейската „Чикчи“. Тя е публикувана през 1377 г. в храма Heungdeok, 78 години преди Гутенберг да напечата Библията в Европа. „Чикчи“ е напечатана по сложна технология с помощта на метални шаблони, като азиатската технология се отличава от използваната от Гутенберг. Затова пък също като „Библията“ на германеца, „Чикчи“ е книга на религиозна тематика. Написана е от будистки монах, а заглавието й може да се преведе като „Антология на дзен ученията на великите будистки монаси“. „Чикчи“ е сборник откъси от лекции на най-уважавани будистки монаси по времето на няколко поколения. Книгата е двутомна и включва 307 глави. За съжаление, първият том е безвъзвратно изгубен. От втория са запазени 38 страници, които се съхраняват в Националната библиотека на Франция в Париж.
Въпреки че корейската азбука е въведена и започва да се изучава от 1446 г., повечето произведения до началото на 20 век са написани на книжовен китайски, известен като ханмун. „Чикчи“ не е изключение и също е написана на този език.
А защо „Чикчи“ и революционната употреба на подвижен шрифт в Корея потъват в блатото на историческата забрава, докато не са „преоткрити“ през 1901 г. от френския китаист и изследовател на Корея Морис Куран и докато не са популяризирани от Националната библиотека на Франция през 1972 г. когато страната е домакин на Международната година на книгата? Отговорът е донякъде прост – за разлика от Гутенберг, който следвало да използва само няколко десетки букви и знаци, използваните по онова време в Корея йероглифи са хиляди, което изключително затруднявало изписването на книги чрез подвижен шрифт.
През 2001 г. ЮНЕСКО включва „Чикчи“ в списъка на „Световната памет“.
