Модернистичният шедьовър Брион: в „Дюн: Част втора“
Недалеч от Тревизо, в италианското градче Сан Вито д` Алтиволе, на площ от 2000 кв. м е разположен един впечатляващ възпоменателен паметник, считан за шедьовър на модернистката архитектура.
Той е дело на венецианеца Карло Скарпа, един от най-противоречивите и най-недооценени архитекти на 20-ти век, и представлява фамилната гробница на семейство Брион. Тя е проектирана в периода 1968-1978 г. като Г-образно разширение на съществуващото общинско гробище.
Карло Скарпа работи по проекта до преждевременната си смърт в Япония през 1978 г. По това време обектът е почти завършен, а оставащото е изпълнено в съответствие с неговите чертежи.
Гробното място е поръчано от вдовицата на Джузепе Брион, основател на компанията Brionvega, която през 60-те години на миналия век създава телевизори и необичайни електронни предмети. Интересното е, че това, което започва като идея за малка гробница, се превръща в истински гробищен парк не само за семейство Брион, но и за хората от Алтиволе.
Именно там, по негово желание, е погребан и самият Карло Скарпа. А неговото архитектурно произведение е пропито с поетичност и символизъм, изразен чрез различни елементи.
Гробницата е проектирана като съчетание от бетонни сгради с отличителни композиционни детайли, разположени в градини с водни елементи. Скарпа пази Венеция дълбоко в сърцето си, но се увлича и по изкуството, архитектурата и духа на Япония. Всичко това разбира се, намира отражение в неговото творчество, което в някаква степен е смесица от традиционното венецианско и японско изкуство, доколкото това е възможно.
„Много обичам водата, може би защото съм венецианец“, споделя веднъж италианският архитект. Това е една от причините около гробницата Брион да има наземни и подземни канали, а също така и воден павилион. Павилионът пък е силно повлиян от японската архитектура – заобиколен е от езерца с водни лилии и е някак усамотен и разположен по-далеч от другите архитектурни елементи.
Гробищният парк разполага с два входа: един откъм общинското гробище и един откъм градчето. На единия вход има пропилей с асиметрична фасада, а когато посетителят мине през него се вижда архитектурният елемент, превърнал се в емблема на гробница Бриони – два преплетени кръга, единият със син мозаечен кант, а другият – с розов, които символизират съюза на Джузепе Брион и съпругата му.
На другия вход е разположен параклис, който нетипично за венецианския стил, вместо издигнат над терена, е почти напълно потънал в него.
Творбата на Карло Скарпа е насочена както към личностното, самотно преживяване, чрез потапянето в медитативната атмосфера на павилиона, така и към усещането за общност, което човек може да получи в параклиса.
Нетрадиционният облик на гробницата Брион е привлякъл погледа на канадския режисьор Дени Вилньов и някои от сцените в „Дюн: Част втора“, който се очаква да излезе по-късно тази година, се развиват именно на фона на този архитектурен шедьовър.
