„Джали“ (jali) преведено от урду буквално означава „мрежа“. С този термин се обозначава една архитектурна форма, разпространена в индо-ислямската архитектура и най-вече в индийската. „Джали“ представлява перфориран камък или каменни решетки, в които обикновено има орнаменти, за чието изпълнение са използвани калиграфия, геометрия или природни форми.
Този архитектурен орнамент има няколко съществени предимства:
: Неутрализира жегата чрез блокиране на пряката слънчева светлина
: Филтрира дневната светлина без да се нарушава гледката към света отвън
: Има ключова роля за обмяната на въздуха и поддържането на прохлада в жегите (един вид климатикът на миналото)
: Прикрива пространството – едно от големите предимства на „джали“ е, че човек може да гледа навън без да бъде виждан. Разбира се, това все пак зависи от размера на отворите на решетката.
Дупките в „джали“ решетката обикновено са почти със същата широчина или малко по-малки от дебелината на камъка, което осигурява структурната здравина на тази архитектурна форма.
Смята се, че голямото навлизане на „джали“ в индийската архитектура се случва по време на Моголската империя (1526-1721). Според някои изследователи обаче, в Индия има „джали“, но в много по проста форма, още от 8-ми век (напр. храмът Кайласа в Елора).
Едни от най-майсторските „джали“ орнаменти могат да бъдат видяни в Тадж Махал.
С навлизането на стъклото, през 19-ти век в Индия в строителството на нови сгради се използват все по-малко „джали“, но през 21-ви век популярността им отново нараства като нискоенергийно строително решение в проектирането на жилища и обществени сгради.