Илина Перянова
04/07/2023

Илина Перянова: „Непосилно е да измислиш по-добър сюжет от реалния“

Илина Перянова е програматорът на Третото издание на Международния фестивал за документално кино „Родопи филм фест“ (RIFE). Тя се занимава с театър още от ученическите си години. Завършва магистратура по кинорежисура в Балтийската киноакадемия в Естония. Учи театрално актьорско майсторство и режисура във Франция и Дания. Занимава се и с продуциране на филми. Автор е на късометражните филми „Изяж ме“, „Снежното момиче“, „Между теб и мен“. В извънконкурсната програма на RIFE зрителите ще могат да видят най-новия й филм – документалната лента „Догументъри“, разглеждаща проблема с бездомните кучета.

Кое Ви провокира да изберете точно екологичната тема за тазгодишното издание на RIFE?

Чрез документалното кино можем да провокираме дискусия върху реални теми, засягащи хората на глобално ниво. Това са теми като микропластмасата, боклука, глобалното затопляне, масовото изчезване на животински видове и прочее.

Паралелно със зелените филми сме планирали и инициатива съвместно с Община Смолян, като заедно с тях ще почистваме отпадъци от улицата. Няма да върнем нито една работна ръка, така че всички гости на фестивала са добре дошли! Надяваме се инициативата за почистване да подейства благотворно на колективното ни съзнание, защото всеки гражданин би могъл да пристъпи към конкретни действия за запазване на природата.

В програмата тази година можете да видите много заглавия, посветени на екологията, но искам да акцентирам върху премиерата на пълнометражния филм  ”Самотни дъбове” – разказ за екологични протести в Германия. С нетърпение очакваме да пристигне Йенс Мюлхоф, един от режисьорите на филма, който ще го представи пред българската публика.

:

Какво трябва да притежава един филм, за да грабне вниманието Ви и да намери той своето място на RIFE?

Важно е как е разказан един филм, независимо дали е личен или социален. Това, което мен лично ме грабва, е начинът, по който е разказана една история и доколко тя е универсална и актуална.

:

Кои са най-екзотичните филми, които ще видим в рамките на тазгодишното издание?

Програмата ни е изключително разнообразна. Като екзотичен филм бих определила късометражният „Поделена съпруга” – посветен е на полиандрията, разпространена сред Лама общностите, живеещи в планинския регион на Непал. Също така бих препоръчала „Черните мамби“ на Лена Карбе. „Илюзия за изобилието“ е среднометражен филм за Латинска Америка, в който ще видим как местните жени, хванати  в капана  на  глобалната надпревара, водят битка срещу модерните завоеватели – правителствата  и  корпорациите. Друг акцент е „Без” на сръбския режисьор Лука Папич –  изключително любопитна доку-фикция за художник, който губи кучето си. Много интересна е и историята на ”Сирийския космонавт”, принуден да избяга от страната си и да отиде в Турция.

:

А най-провокативните?

Смятам, че това е закриващият документален филм „Кралицата на порното”. Той проследява  ексцентричната Чели Уилсън, родена в Гърция и изградила в САЩ империя от киносалони, прожектиращи порно филми.

Пълнометражният „Невинност“ на Гай Давиди се занимава с въпросите за милитаризацията и нейното въздействие върху живота на младите израелци. Филмът е представен по изключително задълбочен и поетичен начин.

Прекрасен е също и „Любов, дойче марки и смърт“ на Джем Кая, който ни превежда през музиката и историята на имигрантите от Турция в Германия и техните деца и внуци.

Друго очаквано заглавие е „Името ми е щастие“ на Айше Топрак и Ник Рийд, в който ще научим какви са проблемите, свързани с фемицида (убийствата на жени) в съседна Турция, уловени през личната история на Мутлу и нейното семейство.

„Как да спасиш мъртъв приятел“ е един от най-спряганите филми на годината. Там ще проследим живота на режисьорката Маруся Сирочковска, която обръща камерата към себе си и дългогодишния си приятел и съпруг Кими. Това е историята на едно загубено поколение в Русия.

Не на последно място трябва да отбележим и „Дъщерята на артиста”, провокиращ с начина, по който се изследват взаимоотношенията между дъщеря и баща. Режисьорката Маргарита Линтън лично ще представи филма си пред публиката в Смолян!

Илина Перянова

В България като че ли гледането на документални филми е по-слабо застъпено. Според вас какво е нужно, за да се привлече повече вниманието на българската публика към този тип важен жанр в киното?

Бих искала да спомена, че имаме много добри документални филми, създадени през последните 20-30 години. Струва ми се, че животът и реалността в България са много контрастни и странни, а желанието за оцеляване на хората често ги подтиква към крайни действия, достойни за кино творби.

Вярвам, че българската публика развива интерес към документалното кино и вече има примери за добре разпространени филми, представящи важни социални и политически теми. В нашата програма сме се стремили да покажем най-доброто от българското документално кино. Зрителите ще могат да гледат пълнометражните „Нямаш място в нашия град“ на Николай Стефанов, „Една провинциална болница” на Илиян Метев, Иван Чертов и Златина Тенева;  „Моят чичо Любен” на Никола Бошнаков, Георги Стоев – Джеки, както и среднометражния „ДЕТСТВО 2:0“ на Атанас Христосков. И четирите заглавия ще бъдат представени лично от авторите си. В късометражната програма на фестивала също има чудесни български филми, като „Свободата е действие” на Анна Стоева, ”Анджела” на Вилма Карталска, „Предай се!” на Коста Каракашян, „Ашк” на Владимир Андонов, ”Triple F” на Симона Теохарова, ”Елбетица- мистика и вълшебство” на Бояна Топчийска. Имаме и извънсъстезателна програма, където попада моят филм „Догументъри”, както и създадения по време на миналогодишното издание на RIFE „Може и нищо общо да няма”.

:

В какво се крие силата на документалното кино?

То навлиза в дълбочината на проблема и освен малките истории, често  разглежда важни социални и политически теми. Сякаш по-лесно е да се достигне до истина, правдоподобност и дълбочина, именно чрез документалистиката. Струва ми се, че  житейските преживявания са толкова странни, интересни, а понякога и страшни. Непосилно е да измислиш по-добър сюжет от реалния.

:

Добре ли се работи в екип, в който участват хора от различни поколения? Кои са предимствата? А има ли недостатъци?

Работата в такъв екип е безценна. Сработването между хора, които са израснали в различни социални и политически системи, отнема време, но същевременно е изключително обогатяващо преживяване.

Кадър от филма "Догументъри" на Илина Перянова

Какви са основните предизвикателства, които срещате в организирането на един такъв фестивал за документално кино?

В ролята ми на програматор това, разбира се, е изборът на филми. Изключително трудно ми беше особено при съставянето на пълнометражната програма. Искаше ми се в нея да включа още няколко български заглавия, но поради факта, че правим международен конкурс и фестивалът разполага с ограничено време, нямаше възможност да покажем всички български ленти, които смятаме, че заслужават да бъдат представени на аудиторията.

Имате няколко късометражни филма зад гърба си. Работите и по първия си пълнометражен. Как стана така че сте част от екипа на RIFE? Какво ви привлече най-много в този фестивал?

Изключително обичам документалното кино и посещавам RIFE още от първото му издание. Фестивалът винаги е имала чудесна и разнообразна програма, за която на предишните издания много успешно отговаряше Катерина Ламбринова. За мен беше удоволствие и предизвикателство да поема „щафетата”. Надявам се, че публиката ще оцени ярката и разнообразна програма, в която сме включили филми от всички точки на света. Каня ги просто да посетят сайта на RIFE и да разгледат програмата!

//

Вижте още