Кратка разходка из къщата-музей на Лопе де Вега в Мадрид
Лопе де Вега е едно от най-значимите имена на испанската, европейската и световната литература и драматургия. Роденият в Мадрид писател, поет и драматург е определян като баща на испанския театър и испанската комедия. Лопе де Вега е съвременник на големия поет Франсиско де Кеведо, с когото е добър приятел, и на бащата на Дон Кихот, Мигел де Сервантес, с когото са непримирими съперници на литературната арена. Със своите 3000 сонета, поеми, романи и комедии, Лопе де Вега е смятан за един от най-продуктивните писатели в Испания.
Днес отбелязваме 460 години от рождението на знаменития испанец и по този случай ще се разходим виртуално до Мадрид, за да разгледаме къщата, в която е живял през последните 25 години от живота си, където претърпява най-тъжните моменти в него и където пише някои от най-известните си произведения.
Лопе де Вега оставя къщата на дъщеря си Фелисиана, а тя – на своите деца. През вековете къщата преминава в различни ръце. През 1862 г., с разрешението на тогавашните собственици, там е отбелязана 300-годишнината от рождението на поета. Едва през 1935 г., триста години след смъртта му, къщата е обявена за културен паметник и е превърната в музей.
По ирония на съдбата къщата на Лопе де Вега се намира на улица „Сервантес“ в т.нар. „Квартал на писателите“. Време е да влезем.
Кабинетът на Лопе де Вега – най-известните и най-забележителни творби на испанския поет са написани тук. Това е и мястото, където той се събира със свои приятели художници, писатели, книжари, преводачи.
Кухнята – днес тя се намира на първия етаж, въпреки че някога най-вероятно е била на партерния етаж, тъй като едва ли испанският поет би могъл да работи в студиото си, докато в съседната стая тропат тенджери и чинии.
Столовата – често се налагало главата на семейството, т.е. Лопе де Вега, да бъде убеждаван да остави перото и да дойде в това просторно помещение, за да е на масата със семейството си. Обикновено човекът, на когото се отдавало да го убеди да се откъсне от писането и да хапне, бил синът му Карлос Феликс.
Дамският салон – заедно с кабинета, това е най-автентичното помещение в къщата. Основно се е използвал за дамски сбирки сред стените, покрити с драперии и гоблени, но понякога е служел и за дневна.
Стаята за гости – Най-самостоятелната стая в къщата е служела за приемане на гости, а най-известният гост в нея е приятелят на Лопе де Вега – морякът, войник и писател Алонсо де Контрерас, автор на една от малкото войнишки автобиографии и една от най-добрите, писани по това време.
Градината – Лопе де Вега прекарва много време през годините в тази градина, грижейки се за дърветата, цветята и зеленчуковата градинка. В творбите му се споменават портокалови, нарови, лаврови и смокинови дървета, но с най-голям ентусиазъм той пише за цветята.
Параклисът – когато през 1612 г. умират първо обичният му син Карлос Феликс, а малко по-късно и съпругата на Лопе де Вега, той изпада в дълбока екзистенциална криза. Около година по-късно приема монашески сан в Ордена на францисканците. През целия си монашески живот испанският поет така и не успява да живее според каноните на църквата, а многобройните му любовни връзки са всеизвестен факт. Но когато къщата е реновирана през 1614 г., Лопе де Вега нарежда в нея да има място и за параклис, където той започва всекидневно да отслужва молебени.
Спалнята на Лопе де Вега – стаичката, в която умира поетът, е най-малката и най-скритата в цялата къща. Тя разполага с две прозорчета – едното, разположено нависоко, и другото на стената до леглото, откъдето има гледка към параклиса. Така Лопе де Вега е можел да присъства на различни религиозни служби когато вече е бил много болен.
Лопе де Вега оставя след себе си много брилянтни стихове, както и пиеси, които и до днес се играят на световните театрални сцени. Оставя и много сентенции, също валидни и днес.
Завършваме разходката ни из неговия дом с една от тях:
„Но животът е кратък: докато човек живее, всичко му липсва, а когато умре – всичко е излишно“.
Вижте още
архитектурната геометрия във фотографиите на Анна Дейвис и Даниел Руеда
Испанският творчески тандем на самоуките фотографи Да
„Арените на Пикасо“ – емблемата на Сен Дени
Ноази Ле Гран е квартал в северното парижко предградие
